През 1915 г. в щата Алабама се появил памуков бръмбар хоботник. За три години той успял напълно да унищожи памуковите плантации.

Тогава един от фермерите на града Ентърпайз, който нацяло зависел от реколтата на памука, по съвета на банкер, засадил своите плантации с фъстъци.

Неговият пример бил последван от други земеделски производители.

Благодарение на това хората не само излезли от кризата, но и забогатели. Имали много повече, отколкото по времето, когато отглеждали памук.

В знак на това, че катастрофата може да доведе до промени, които са предвестник на нов успех, гражданите издигнали паметник на хоботника.

Той представлява фонтан и статуя на богинята на плодородието Церера, а бръмбарът увенчава тази композиция.

Статуята на свободата е замислена като френски подарък за стогодишнината на Декларацията за независимост на САЩ.

Французите се ангажирали да построят и инсталират статуята, а американците да направят пиедестала.

До 1876 г. не успели да направят нито едното, нито другото. А събирането на дарения в САЩ ставало много бавно.

Въпреки това във Франция била готова ръката с факела. За реклама тя била представена на Световния панаир във Филаделфия, а след изложбата била преместена в Ню Йорк.

Посетители срещу заплащане можели да се изкачат на балкона на факела.

Едва след десет години пиедесталът бил построен и Статуята на свободата заела сегашното си място.

Статуята на Роланд е поставена на пазарния площад в Бремен. Тя е главния символът на града.

Според легендата, град Бремен ще запази своята независимост, толкова дълго, колкото го охранява Роланд.

Бременският Роланд и Бременското кметство през 2004 г. били включени в списъка на световното културно наследство на човечеството.

Дървен копие на Бременския Роланд с височина от 1,50 метра, се намира в лютеранската Сионска църква в Бруклин, Ню Йорк. През 1890 г. германските власти на германския град я подарили на бременци, които емигрирали в Ню Йорк.

Бразилският град Роланд е основан през 1932 г. от имигранти от Германия и е получил името си в чест на Бременския Роланд. През 1957 г. със средства от бременски „кафе“ бизнесмени в града е поставено копие на Бременския Роланд с размер 4/5 от оригинала.

Едно малко копие на Бременския Роланд властите на Бремен подарили град Кито.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

През 1524 г. населението на Рига приело Реформацията, но в града се появили иконоборци.

Един от обектите на тяхното противодействие станала дървената статуя на Дева Мария, която била поставена в катедралата на Рига.

Тя била приготвена за изпитание във вода и хвърлена в река Даугава.

Но тъй като статуята не потънала, обявили я за вещица, което довело до по-тежко наказание – изгаряне на клада.