Сред възрастното население на САЩ 32 милиона хора не могат да четат. Това е най-вече за тези, които идват от бедни семейства и нямат достъп до книгите.

Американската авиокомпания JetBlue, опитвайки се да реши проблема, е поставила в бедните райони на Вашингтон автомати, които дават безплатни книги.

Не е ли парадоксално? САЩ страна, която в много области е световен лидер, 14% от възрастните в нея са неграмотни, не могат да четат инструкциите в началното лекарството и табелите на магазините.

Това явление се отнася за хора от семейства с ниски доходи, които нямат достъп до книгите. С течение на времето, тези хора, които са израснали в такава среда, нямат интерес към обучението и търсенето на нови знания, така те остават в дъното на социалната стълба.

От друга страна, повече от половината от възпитаниците на американските начални училища не достигнат необходимото ниво на грамотност и почти не могат да четат и пишат.

Специален книжен апарат е поставен в един от най-бедните райони на Вашингтон Анакостия. Повече от половината населени в този район живее под прага на бедността. Родителите нямат възможност да дадат образование на децата си. Местните жители наричат това място „пустиня на книгата“, защото там няма от къде да се появят книги.

Според ръководството на компанията книгите, до които има свободен достъп, ще помогнат да се повиши нивото на грамотността  и ще доведат до интерес към учението и новите знания.

Във Вашингтон са поставени няколко такива автомата, а предоставените книги в тях са над 100 хиляди. Авторите на проекта смятат, че при това решаването на проблема с неграмотността, могат да се постигнат добри резултати.

В класацията на страните по отношение на грамотността, САЩ се класира на 16-то място от 23 възможни.

Четиридесетте бастиона на монументалната крепост Деравар стоят изправени сред пустинята.

Стените на крепостта са високи 30 метра, те образуват окръжност с диаметър половин километър.

Парадоксално е, че повечето пакистанците дори не знаят за съществуването на тази величествена сграда в средата на Холистан.

За се стигне до замъка, трябва да се наеме гид с автомобил за трудни преходи. 24 часа се пътува в пустинята, като се тръгва от град Бахавалпур.

За посещение на крепостта е необходимо специално разрешение от амира, местния владетел.

Учени от университета на Уоруик са стигнали до извода, че раждането на едно бебе преждевременно има негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Британски учени твърдят, че недоносени бебета или тези деца, които са родени с голям поднормено тегло, често стават невротични и интровертни в живота.

Учените са провели наблюдение на двеста възрастни хора в Германия, които са родени в интервала 1985-1986 и са били родени преждевременно или с голямо поднормено тегло, по-малко от 1,5 кг. Учените са сравнили психологическите характеристики на тези лица с техните връстници, които са родени в срок и с нормално тегло.

Резултатите от психологически тестове са показали, че недоносените бебета показват най-висок процент на всички изяви на невротичност и неприспособеност към средата, но се характеризирали с откритост и честност.

Освен това, участниците, които са родени преждевременно, по-често имат поведение типично за нарушения от аутистичния спектър. Всички тези психологически разлики правят недоносените бебета по-малко социално активни, неспокойни и слабо заинтересовани да поемат рискове. Преждевременно раждане и поднорменото тегло на новороденото увеличават риска от аутизъм.

Предишни изследвания са показали, че децата, които са родени преждевременно, в по-напреднала възраст са по-податливи на появата на различни психични заболявания и разстройства. Нещо повече, те са подложени на два пъти по-голям риск да станат жертва на шизофрения и други психози.

Рискът от биполярно разстройство е бил увеличен повече от седем пъти, а риска от тежка депресия, разстройство при храненето съответно, 2,9 и 3,5 пъти.

Японската компания Sharp пусна охранителна камера, способна да снима цветно в непрогледна тъмнина.

Инфрачервената камера за нощно виждане Sharp LZ0P420Aе първото видео устройство, което е способно да снима пълноцветно видео при нулева осветеност на външната среда.

Новата камера работи близко до инфрачервения диапазон, излъчван на наблюдаемата територия, което позволява на 1.3-мегапикселов CCD чип с размер 1/3 инч да улови цветно изображение. Записът може да се извърши с разширение 1280 × 720 пиксела при скорост 30 кадъра в секунда.

Камерата анализира отражението в близката инфрачервена област на спектъра, за да възстанови естествените цветове на наблюдаваните обекти. Камерата Sharp има стандартен размер и тежи около 940 грам.

Инфрачервените камери често се използват за заснемане документални филми за животни през нощта, но обикновено те стават монохромни и зърнести.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..