В Африка много термити напомнят на нашите мравки.

Термити живеят в големи семейства и правят домовете си от глина и пясък. Жилищата на термитите имат пирамидална форма. Те са много високи.

В африканските савани расте висока трева, която изсъхва напълно през лятото. По това време възникват много пожари, които се разпространяват на стотици километри. Те са страшни.

Гъстият дим се издига нависоко, закрива небето и слънцето. Върху земята всичко се унищожаван и се превръща в черна пепел.

Всички животни изгарят, с изключение на термитите. Техните огнеопорни жилища издържат на тези пожари.

Нека тези насекоми ни послужат за пример на нас християните. Нашите дела също ще бъдат подложени на огнени изпитни.

Изпитанията са нашия постоянен дял на земята. И това е съвсем естествено. Ние имаме нужда от огледало, в което да се оглежда нашият вътрешен човек.

Животът на всеки християнин е дълга верига от изпитания. „Огънат“ на претопяването се изпраща и допуска от Бога, за да може вярата на Божиите чада да бъде очистена и укрепена чрез изпитанията, които съдейства само за нашето добро.

„Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън“.

Корейски инженери са разработили текстилен материал, който използва триенето на плата и преобразува механичната енергия в електрическа.
Новият двуслоен материал, който е подходящ за модни дрехи, може да събира енергията, произведена от движението на ръката, за работата на малки електронни устройства.
Компанията разработваща преносима електроника: дрехи с датчици, умни очила или часовници, постоянно търси нови портативни източници на енергия.
Групата от Sungkyunkwan University се е опитала да направи практически преносими генератори. За целта те са създали материал от два слоя, използвайки евтини тъкани.
Единият слой се състои от текстил покрит със сребро. А другия слой съдържа нанопръчки от цинков оксид върху тъкани от текстилни влакна с ширина 100 Нм, който са полидиметилсилоксанови.
В умната дреха нанопръчките увеличават площта на контакта във втория слой, което води  до по-голямо триене между тъканите. Този ефект увеличава изходната мощ на устройството.
Когато изследователите приложили натиск върху участъка от двуслойния текстил с размери 4Х4 см, а след това го отпуснали, тъканта е генерирала ток от 120 В и 65-μamp. В по-нататъшни експерименти с материали дизайнерите са успели да получат 170 В и 120 μamp. При това материалите имат висока механична якост и могат да издържат на повече от 12 000 пъти на натиск.
За да демонстрират новата технология, разработчиците са поставили генерираща тъкан на ръкав на мъжки костюм и са прикрепили шест светодиода, малък LCD дисплей и ключ за дистанционно управление на автомобил към сакото.
Когато собственикът мести ръката или китката си, генератор произвежда достатъчно енергия, за да „съживи“ всяко мини устройство. Новото трибоелектическо устройство има ниска цена и леко се интегрира във всяка модна дреха.

При манипулация на наночастици от злато, американски изследователи направил случайно откритие. Те забелязали, че златото променя цвета си, когато го докоснат. Колкото повече въздействали върху златото, толкова повече то променяло цвета си.
Наблюдавайки структурата на златни наночастици, учени от Университета в Калифорния, забелязали изменението на цвята от тъмно синьо до лилаво, а след това и до червено.
Сензори направени от златни наночастици могат да променят цвета си, когато са под натиск. Те могат да се добавят в боя или да се нанесат върху полимерна лента, която мени цвета си при разтягане или пресоване.
Интересното е това, че когато се съединят наночастиците на златото показва един цвят. При механично напрежение се увеличава разстоянието между частиците и се променя цвета. Колкото по-голяма сила се използва, толкова цвета клони към червено.
Резултатът е видим веднага, много е удобен за изображенията на реклами от картон.
Технологията може да се прилага широко.
Изследователите отбелязват, че ниската концентрация на злато в продукта го прави лесен за комерсиализиране като нов продукт.
Въпреки това, учените обмислят използването на сребро вместо злато. Тъй като среброто е по-евтино и дава по-широк цветов спектър, поради поглъщане на повече светлина от наночастици. Работата в тази посока е вече в ход.

Всеки път, когато поднасяте неръждаема вилица или лъжица към устата си, трябва да знаете, че за това сте задължени на Хари Бреали. Той е създал неръждаемата стомана.
Когато му задали задача да направи стомана за оръжия, която не ръждясва, той започна да комбинира различни количества на хром със стомана.
През 1913 г. смесил 0,24% въглерод и 12.8% хром, така на бял свят се появила неръждаемата стомана. Тя е устойчиви дори на такива киселини, като оцет и лимонов сок.
По-късно изобретателят осъзнал, че сплавта е идеална за направа на прибори за хранене, които тогава са били правени от сребро или въглеродна стомана, но ​​не били устойчиви на ръжда.

За разлика от европейците, инките не използвали златото, среброто и скъпоценните камъни като разменно средство, а ги ценели като подходящ материал за украса и преди всичко за изработване на свързани с религията си предмети, украса на мебели и дори за домакински

прибори.

Стените на много сгради били облицовани отвътре със злато. Златни били дори водоскоците.

Ето защо върховният инка предложил да се откупи от испанците със стая пълна със злато. Всъщност инките плащали с гърнета, тави, стари тръби и улуци.

Всички тези вехтории били пратени с готовност, но предметите с култово предназначение и естетическа стойност били задържани.