Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Архитектурата се е превърнала в една от най-важните области на съвремения свят. Проектирането в пространството, където живеят и работят хора е престанало да има само функционален характер.
Сега архитектурата може да се разглежда като своеобразна сплав от изкуство и наука.
Хората изтъкват интересни причини за различните оформления на сградите. Те не само започват да осмислят значението на пространството, но се стараят да го използват по-добре.
Най-добре бихме се възползвали от разработките на архитектите учени. Реализацията на много проекти е станала възможна едва в последното столетие, където се прилагат нови материали и идеи.
Днес ще ви представя проектът „Биосфера 2“.
Милиардерът Едуард Басс планирал да покаже на човечеството, колко е важна нашата планета. За целта той наел учени, които разработили проекта „Биосфера 2“, който имитирал затворена екологична система.
Главната задача била да се проследи способността на човек да работи в напълно затворена среда. Според замисълът на Басс, ако експериментът успеел, това щяло да помогне на човечеството да инсталира подобни системи на други планети.
Била построена огромна мрежа от запечатани сгради. Всяка от тях подържала своя екосистема.
В течение на две години на територията на комплекса живели група учени, но трудностите, с които се сблъскали по време на експеримента, не позволили той повече да се развива.
През 1994 г. проектът бил прекратен.

Английския металург Хари Бриарли се опитал да създаде неръждаема легирана стомана за производство на оръжия.

Неръждаемата стомана се появила, когато смесил 12,8% хром с 0.24% въглерод. Получената сплав била устойчива на киселини, дори на оцет и лимонена киселина.

По-късно изобретателят разбрал, че получената сплав е идеална за направата на прибори за храна, които до тогава се правели от сребро и въглеродна стомана, но бързо корозирали.

След пускането на юбилейната монета, посветен на 60-та годишнината от възкачването на трона на кралица Елизабет II, канадския монетен двор решил да отбележи това събитие с още една монета. За разлика от много други монети новата монета свети в тъмното.
На монетата има изображение на кралица Елизабет II, която не свети и изображение на 12-метров динозавър, който свети в тъмното. Останките на този динозавър били намерени в канадската провинция Алберта през 1972 г. Самите монети са направени от медноникелова сплав.
Ще бъдат пуснати 25 хиляди подобни монети  Цената им ще бъде 30 долара.