Старозаветната Петдесятница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха. Християнската Педесятница се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
Важно е да разберем, че Педясетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Исус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”.
Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Педясетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
Ако не беше настъпила Педясетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос освобождава човешката природа от робството на греха и след възкресението Му в изкупените от Него люде, става възможно действието Божие.
Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца, без да се нарушаване принципа на свободата, който е велик Божи дар.

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.