Шимпанзетата са били в състояние да покажат алтруизъм. Те могат да разбират трудностите възникнали пред техните близки, да приложат необходимите приоми, за да решат проблемите им, без да очакват благодарност или някаква полза от това. Това заключение е на японски приматолозите от изследователски център за приматите в Инуяма.
За експеримента учените са направили двойна клетка..Клетките били свързани с малък прозорец за гледане. Стената, която ги разделяла можела да бъде прозрачна или матова.
В едната клетка пред маймуната имало сандък с инструменти, а в другата чаша със сок. За да се достигне до сока трябвало да се използва пръчка или сока да се изпие със сламка. Шимпанзетата предварително са обучени да действат и по двата начина.
Ако стената на клетката е прозрачна, маймуната наблюдаваща безплодните опити на другата може да му подаде подходящия предмет, пръчка или сламка, през прозореца между клетките. Ако стената е матова, то шимпанзето предава всички инструменти подред, докато другото контактува с него през прозореца.
Изследователите отбелязват, че във всички случаи маймуните си помагат напълно безплатно, без да очакват никаква полза. Дори когато не знаят от какви точно инструменти се нуждаят в съседната клетка те дават всичките налични, с които разполагат.
Резултатите на японските приматолози показва, че алтруистично поведение не се явява специфично за човека и другите животни. Но когато шимпанзе е наблюдавало затруднението на  друго шимпанзе, то е пожелало да му помогне. Възможно е призивите за помощ  да са събудили такова поведение.

Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.

Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.

За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.

Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.

Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.

Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.

Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.

Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….

Захарният сок от клена е открит от мързеливи жени. Така гласи една стара индианска легенда на ирокезите.
Тези жени не отишли да налеят чиста вода от далечния извор, а нарязали кората на най-близкия клен и напълнили съдовете с неговия сок. Те се прославили като най-опитните готвачки. Всичко приготвено от тях било вкусно и сладко.
Най-много захар се съдържа в сока на захарния клен. Наричат го още „захарно дърво“. Съдържанието на захар в сок му достига 3 процента.

Лампа почти всеки може да си направи. Но тук става въпрос за не каква да е, а оригинална.
Минимум фантазия, малко ръчен труд и получаваме ново направление в интериорното осветяване. Но най-важното е, че за това няма да дадете нито стотинка, освен за материалите.
Скулптори от Канада са измислили много интересен начин да се правят дизайнерски лампи.
Съществува такъв материал наречен пластична глина. Тя съществува в различни консистенции, дори във вид на паста. Купува се от магазин за художници.
Взимаме картонена опаковка от сок. Нахвърляме върху нея в художествен безпорядък закупената глина. Оставаме да изсъхне. Внимателно премахваме кутията и в основата на нашето произведение поставяне крушка. Това е всичко. Лампата е готова.
Ако не можете да намерите такава глина използвайте течни пирони или втвърдяващ се уплътнител. Принципа за направата на лампата с тези продукти е същия.

В миналото също са използвали електрически ток. Това не е измислица, приказка или сън. В музея  на Багдад се намира електрическа батерия отпреди християнското летоброене, която е действала на галваничен принцип.
Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна ламарина и желязна пръчка. шишето е издължено и овално. Направено е от белезникавожълта изпечена глина с добавено дъно, което имало асфалтово покритие. Височината му е 14см, а най-големият му диаметър 8 см.
Директорът на музея и реставратора направили точно копие на тази батерия. Не забравили  и металните примеси, верни с оригинала.
След това поканили няколко специалисти на експеримента с копието на батерията. Един златар, двама химици от отдела „Конструиране на батерии“ на концерна Бош, както и един специалист по галванизиране.
Предвидено било да се позлати направената от сребро статуя на цар Хатра.
Необходимата киселина, която била използвана при опита била съобразена с тази, която са имали на разположение в Ориента тогава, а именно прясно изстискан гроздов сок.
Успехът не закъснял. Медният цилиндър, желязната пръчка и киселината произвели ток с напрежение 0,5 волта.
Този източник на ток бил свързан с галваничната вана, където била поставена малката статуетка. След два часа фигурата наистина била позлатена.