Кокошка наистина може да живее без глава от няколко минути до няколко месеца, в зависимост от повредите, които ѝ са нанесени.

Ако частта от мозъка, отговаряща за голяма част от рефлексите, остане неповредена, то кокошката, която е лишена от глава може да бяга, рови, лети, ….

Най-често кокошката умира от загуба на кръв, но ако сънната ѝ артерия оцелее, както е станало с петела Майк, то животът на птицата може да се продължи.

Легендарния петел Майк от породата Виандот е живял без глава от април 1945 до март 1947 г., благодарение на собственика си.

Този факт е официално документиран от американски учени от щата Юта.

След като фермера несполучливо е отсякъл главата на петела, без да докосне сънната артерия и оставайки недокосната голяма част от ствола на мозъка и едното ухо, птицата продължила да живее.

Остава загадка, защо собственикът на петела е решил да остави птицата без глава жива и 18 месеца да поддържа живота ѝ чрез въвеждане на храната в гърлото ѝ с пипета.

През 1877 г в Ню Йорк се открила първата изложба на кучета Westminster Kennel Club Dog Show, а заедно с нея и киноложки клуб, който организирал срещи на собствениците на ловни кучета в района на  Westminster Hotel в Манхатън.

Първите награди за победителите били пистолети, инкрустирани с перли.

През първата година на изложбата участвали около 1200 човека. От 1905 техният брой вече е увеличен до 1700.

Сега всяка година на Westminster Kennel Club Dog Show от цял ​​свят се събират повече от 2500 души с техните четириноги приятели.

Популярността на изложението е толкова голяма, че много често спечелилата породата става на мода през следващата година. Животновъдите започват да се „произвеждат“ кученца от този вид в „промишлени“ мащаби във всякаква големина.

В черно белия филм на Чарли Чаплин комичната ситуация се създава благодарение на това, че ръцете не слушат „собственика си“. Те живеят свой „собствен“ живот, който не се съгласува със човека, който ги притежава.

В живота подобен синдром на „чуждите ръце“ съвсем не носи радост на тези, които страдат от този комплекс невропсихични разстройства.

За първи път на това заболяване е обърнал внимание немският невролог Курт Голщейн, когато ужасен забелязал, как лявата ръка на спяща пациентка започнала да я души.

Изследванията показали, че болестта възниква в резултат на щетите, причинени от нарушаване на сигналите между мозъчните полукълба.

По онова време при лечение на епилепсия медицината практикувала разрязване на съединените полукълба, което прекратявало заболяването, но предизвиквало синдром на „чуждите ръце“.

Еди собственик на крава, която скоро се била отелила, успял успешно да я продаде на пазара.

Изглежда кравата била ужасно огорчена от това, че са я разделили от телето ѝ, за това избягала от новото си жилище.

Преодолявайки десетки километри, тя се добрала до родните ясли.

Новият стопанин на кравата бил толкова развълнуван от тази кравешка преданост, че веднага след като „преданата майка“ била намерена, той купил и нейното теленце, така че двете животни да не се разделят повече.