Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.

Юри се женеше. Подписване, разходка, множество снимки и хоп в ресторанта. Започна и даването на подаръци за младоженците, някои в плик, други в красиво оформена опаковка.

Изведнъж в залата внесоха огромна кутия, която била изпратена от далечни роднини на Юри, но самите те не могли да дойдат.

Гостите на сватбата започнаха да си шушукат:

– Каква голяма кутия!
– Какво ли има в нея?

– Прекалено е лека.

– Намирисва ми на нещо нечисто….

Юри със свидетели скъсаха празничната лента, която обграждаше пакета и бързо отвориха капака на кутията.

– Пълна е с смачкани хартии, – разочаровано се обади някой.

Младоженецът отчаяно ритна кутията, но в нея нещо издрънча. Юри и неговият най добър приятел скочиха в голямата кутия и започнаха да ровят в хартията. Най-накрая победоносно Юри извади ключове с дистанционно за кола. Всички се смееха и радостно поздравяваха младоженеца.

На следващата сутрин Юри си помисли:

„Трябва да благодаря на роднините си за ценният и хитро изпратен ми подарък“.

– Здравей дядо Гошо! Благодарим ви с Наталия за невероятния подарък и особено за хитро скрития ключ от колата, която ни бяхте изпратили. Това с големия кашон, ….. бе много оригинално.

– Поздравявам те Юрка. Значи си намерил ключа? А петте хиляди на пачки, не откри ли?

– По дяволите, – изруга Юри.

Младият мъж бързо извика такси. Младоженците с няколко свидетеля се втурнаха в ресторанта, за да разберат какво е станало с онази голяма кутия. Те бяха я оставили на боклука в двора.

Изтичаха при контейнера, а тя си стоеше там спокойно. Бързо започнаха да изхвърлят всички натрупани книги в нея. Но за съжаление освен стари вестници и списания, друго нищо не намериха.

Младоженците се прибраха омърлушени в дома си.

– Къде гледахте, глупаци, – вилнееше Натали, – това са толкова много пари.

Юри с приятелите си мълчаливо въздишаше.

Изведнъж телефона иззвъня. Обаждаше се дядо Гошо:

– Е, какво Юрка, намери ли кутията?

– Намерих я, но пачките ги нямаше там.

– Тях и не трябваше да ги има! Пошегувах се! Мислех си, че след бурната нощ седите не изтрезнели и мързелувате. Не ви ли добавих малко адреналин? Ха- ха-ха …..

Юри се цупеше на дядо си цели десет минути. След това всички се разсмяха и продължиха да мързелуват надигайки бутилка с шампанско от време на време.

Живеят хора, които трябва само да излязат от дома си в град Гуилин и пред тях се открива зашеметяваща гледка.

Сякаш това са снимки, на които човек трябва да отиде на другия край на Земята, за да ги направи.

Пейзажите на река Ли са толкова разнообразни.

В зависимост от метеорологичните условия и времето на деня, наблюдавайки ги, можеш да си помислиш, че това са различни пейзажи, а не една малка площ, фотографирана от различни ъгли.

През 1939 г. в гр. Шлезвиг реставрирали стара църква. Под слоя мазилка били намерени осем рисунки на пуйки, които били изобразено много живо.

Художникът несъмнено е вижда пуйка, но тази птица е дошла от Америка в Европа не по-рано от 1530 г. От къде в Дания през XIII в. могат да се появят пуйки? Това означава, че съществува някаква връзка на Европа с Америка много преди Колумб.

Вдигнал се шум около пуйките в Шлезвиг. Снимките се появили на страниците на научни списания и учебници. И изведнъж се оказало, че знаменитите пуйки са дело на художник от XX век. При ремонта на катедралата били повредени старинни орнаменти, украсяващи стените.

Майсторът се уплашил за вредите, които е нанесъл на древния паметник на изкуството и побързал да поправят щетите, преди да ги забележат. Но художникът не помнел какво било изобразено на средновековните картини и дал воля на фантазията си.

Така на стените на катедралата се появили пуйки.

Снимките запечатват важни и щастливи моменти от живота на даден човек, но усмивката на тази фотография е свързана с история, която ще разплаче всеки.

Оля е само на три седмици, откакто се е появила на белия свят. Семейство Никови, извикаха фотограф, за да запечата за спомен това малко момиченце, което нарекоха Оля.

Завиха детето в бабиното одеялце, поставиха до него шлема на баща му, а когато подпъхнаха ръкавицата му под главата на скоро роденото, то се усмихна. А майката на Оля се разплака.

Хари , бащата на детето, обичаше повече от всичко мотоциклетите и всичко свързано с тях. Той участваше в много състезания, за това много тренираше и караше бясно.

Когато разбра, че Катя е бременна, той сядаше отново на мотора си, но внимаваше и не се излагаше на излишни рискове.

Катя го бе помолила:

– Моля те, внимавай и се пази, нашето дете трябва да има баща.

Но съдбата бе жестока към семейство Никови. Хари бе прострелян и убит в резултат на малък конфликт. От него остана само шлема и ръкавиците му.

Виждайки усмивката на Оля, баба ѝ се разплака:
– Баща ѝ обичаше мотоциклета си. Той винаги носеше предпазно облекло, но нямаше късмет да подържи дъщеричката си в ръце. Животът му бе отнет един месец преди тя да се роди.

– Погледни я как се усмихва в съня си, – прошепна комшийката Тереза.

– Казват, че когато детето се усмихва на сън, – изтри с кърпичка сълзите си бабата на детето, – ангели разговарят с него. Навярно някой от тях сега разговаря с нея.

Въпреки тъгата поради отсъствието на младия човек, който не можа да види дъщеря си, усмивката на Оля огряла личицето ѝ, докато спеше между бащините си вещи разведри атмосферата.