През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Животът е свещен. „Някои животи са по-важни от други“ , такива мисли са довели до Холокоста. Това беше манталитета и на Хитлер: „Някои хора са по-важни от други. Така че ние просто ще унищожи слабите, болните, възрастните хора, или хората, които не са съгласни с нас“.
Това го виждаме днес при някои млади двойки, които като чуят: „Вашето бебе може да има вроден дефект“, започват да мисли за аборт.
Ако всеки, който имаше дефект подлежеше на унищожение, можеше и твоя живот да бъде прекратен. Навярно сте установили, че имате дефекти. „Инвалид“ сте, но просто не си го признавате. Може да има някои емоционални затруднения, някои страхове, но не желаете да говорят за това дори с жена си. Това ви плаши до смърт.
Можете да си мислите, че не сте толкова умен, колкото всички останали или имате някои физически увреждания. Ние всички имаме дефекти. Всички имаме проблеми.
Който взема решение, че щом си дефектен трябва да се отърве от теб, не разбира, че не е достатъчно голям, за да го направи. Смятате ли, че едно семейство, което има дете със специални нужди, като аутизъм, умствено изостава или са налице физически увреждания, обича по-малко детето си? Не. Те обичат това дете много повече!
Библията казва, че Бог обича слабите, болните и тези, които имат специални нужди. Ние се нуждаем от тях в живота си, за да се научим на безкористност.
Винаги трябва да се защитаваме светостта на живота. Защо? Защото всеки живот разкрива Божията цел и показва Божията слава.
Вие сте ценен, без значение кой или какъв сте. Бог гледа по сърце, а не на лице.
Бог се грижи за всеки от нас. Той може да види това, което ние не можем да видим. Бог обича всеки човек и му е дал потенциал да правим велики неща, всичко е планирал за нас.
Бог няма да ви се сравни с никой друг. Той ни е дал дарби, които да използваме, за да Го прославим.

Това се случило в една голяма и благословена страна. Тя била много богата страна. Всичко си имала, но хората в нея живеели много бедно. И каквото и да правели всичко си оставало, както преди.
Стотици години било това положение, докато в страната не се родил „божествен младенец“, когото нещо постояно го заплашвало, … неизвестни болести, ….“някакви нещастни случаи“… И той растял на границата между „живота и смъртта“ и винаги задавал странни въпроси. Такива например като:
– Защо нашият владетел казва, че в страната ни всичко има, а ти, мамо, не можеш да ми купиш бонбони, защото сме „нямали пари“? Кой от вас лъже? Ти ли, мамо, или владетелят ни?
Майка му никога не му отговаряла, а само плачела. Когато „младенецът“ пораснал, той отишъл да търси другаде отговор на своите въпроси. Срещнали го бродещи проповедници, които в опияненото си бръщолевене му казали за „Месия“ следните думи:
– Как да се разбере къде седи дяволът? Месия е казал: „По делата им ще ги познаете …“
А „владетелят“ по това време развил бурна дейност. Създал образа на силен и здрав мъж, с чувство за хумор. За всичките беди в страната си, взел да обвинява съседите, Но страното е, че парите в съседните страни, станали по-ценни от тези в страната му. Милиони излъгани граждани в страната мизерствали, боледували и умирали.
Едно лято, когато „владетелят“ ловял риба край своята разкошна вила, пред него се появил „божествения младенец“.
– Защо се случва всичко това? – попитал той „владетелят“.
– Какво това? – попитал „владетелят“. – Всичко е толкова хубаво?
– Не, така е несправедливо….ти си позволяваш да хулиш съседите си, когато в страната ти цари беззаконие. Ти не наказваш тези, които открито нарушават законите. Наказваш тези, които изразяват свободно мнението си с достъпни средства, Ти ограничаваш достъпа до „истината“…
Когато чул тези думи „владетелят“ се разсмял:
– Истината казваш? Истината е в това, както казват съседите: „Търси това, което е изгодно“. Всички виждат, на кого е изгодно това, което става в тази мрачна и студена страна. Аз съм просто пешка в ръцете на тези „неизвестни“, но реални владетели. Това е „Истината“ заради, която ще умреш.
Младенецът казал:
– Владетелите отдавна ме убиха. Аз съм сянката на онова малко момченце, което остана без бонбони и търсеше „истината“. В преследване на илюзиите си и само за тях разбираеми приоритети, безрасъдните „управници“ допуснаха хората да изпаднат на нивото на насекоми… , за да ги мачкат с краката си. Теб те очаква жестока участ. разбери, ние по нищо не се отличаваме един от друг пред „истинския Владетел“. Но кръвта на невините жертви, ще тегне на душата ти. Това е твоят изборът. От този ден нататък ти ще се пробуждаш по няколко пъти през нощта, облян в пот. Това ще бъде наказанието ти тук на земята, за да размишляваш върху нещата, които си направил….

Поредният бурен морски вятър духаше със все сила, докато се провеждаше поредното събрание на въздържателите. Този път то намери място в един много студен салон.

Дъждът блъскаше по прозорците, а вятарът огъваше дърветата и пръскаше мокрите листа по стъклата, но ораторът беше вдъхновен, а публиката ентусиазирана.

– Че алкохолът не е хранителен…., – загърмя гласът на скоро реформиралия се пияница, доскорошен капитан на потънал кораб, – Че води до нездавословно буйстване….Че втвърдява мозъчните тъкани е доказано от всеки научен анализ. Питайте всеки корабен капитан, какво предизвиква бунтовете на кораба и той ще ви каже – алкохола. Попитайте в полицията, кое прави хората престъпници? Отговорът отново е алкохолът. Помиследе за разходите! Колко хляб може да се купи с пари похарчени за тази упойваща течност? А колко домове могат да се построят за тези, които нямат покрив над главата си?

Публиката възторжено аплодираше капитана, който се отегли за да направи място на следващия говорител. На стената беше проектиран екран и слушателите очакваха, освен приказки, да станат свидетеле на някакво шоу.

Следващия оратор се оказа доста ревностен към каузата:

– Практикуването на лично въздържание не е нещо ново. Опасността идва от опита да се живее с пиене.

Той посочи осветеното тяло и каза:

– С помощта на този мощен микроскоп върху екрана ще получите доказателството, че поглъщането на дестилиран спирт е равносилно на пиенето на отрова. Чрез опияняващата течност разтройваш ума си, разбиваш семейството си, дори не прощаваш и на собствено си тяло, защото чрез алкохола го унищожаваш.. Погледнете на екрана. Под микроскопа поставям тази чаша с чиста вода. В нея виждате множество плуващи микроби.

С капкомер той бръкна в гърлото на бутилка с уиски, засмука от течността, а след това капна върху чистата вода в чашата. Водата се изпълни с тъмни кафяви облаци, а микробите се разбягаха към краищата на стъклото, но спасение за тях нямаше. Гърчеха се, свиваха се, замръзваха на едно място и накрая умираха.

Един заклет пияница седнал близо до екрана потръпна и извика:

– Гнусни гадини, никога няма да глътна вода, без да има уиски в нея.

Страното е, че той едва днес се бе съгласил да посети едно такова събрание, но когато видя гърчещите се микроби, у него се затвърди мисълта: „Никакво отказване от алкохола, той ще ме пази от всякаква гад!“

Добре, че смъртта на тези „гадинки“, се възприе от повечето в събранието, като заплаха за собствения им живот. Те повярваха, че ако не оставят алкохола, ги очаква бавна и мъчителна смърт.

Бенджамин Франклин е казал: “ В този свят неизбежни са само смъртта и данъците…“
Историята ни учи, че е възможно с данък да се обложи всичко, но това не винаги донася положителни резултати.
През 2007 г. местните власти на Валония, където живеят около 3,5 милиона души, са решили да обложат с данък готвенето на скара, с цел  да се намали глобалното затопляне.
Смята се, че по време на приготвянето на храната върху скара в атмосферата попадат от 50 до 100 грама парникови газове.
За това жителите на този район на Белгия, преди да включат скарата във двора си, трябва да внесат такса 20 евро.
Интересно, как проверяват дали се ползва скара или не?
Властите на Валония се отнасят доста сериозно към изпълнението на този закон. За това им помага въртолет с термовизионни камери.