Както е известно, Картаген е град, на брега на Северна Африка, които упорито и успешно се е опитвал да унищожи римляните. С това селище е свързана интересна легенда.

Дидона, дъщерята на цар Тир, след трагичната смърт на мъжа си, избягала с привържениците си в Африка. Там тя направила необичайна сделка.

Жената придобила от нумидийския цар участък от земя. Според договора площта на участъка трябвало да бъде „колкото може да обхване една волска кожа“.

След подписване на законопроектът по продажбата, Дидона нарязала кожата на тънки ленти и ги наложила на земята една след друга.

Благодарение на тази уловка, царицата успяла да вземе земя, която ѝ е била напълно достатъчна, за да построи крепост. По-късно около крепостта възникнал град, който станал столица, на силна държава.

А ето и задачата:

Представете си, че кожата е имала размер около 4 кв.метра. Дидона я е нарязала на ивици с дебелина 1 милиметър. Каква площ е заемала крепостта.

Сега е ваш ред. Хващайте се химикала и изчислете, колко земя е придобила Дидона. Внимавайте в сметките, знае се, че земята е била достатъчна за построяването на една крепост.

Какво, не обичате да смятате? Омръзнало ви е, да ви карат в училище да решавате задачи?
Е, тогава прочетете …..

Отговор: 4 кв. м. = 4 милиона кв. мм. Общата дължина на лентата ще бъде 4 милиона милиметра или 4 километра. Тази достатъчно дълга лента може да огради квадратен участък с дължина на страната 1 кв. километър или кръг ограждащ приблизително 1,3 кв.километра.

През 2018 г. Русия ще започне да разработва двигатели за космически кораби, работещи за сметка на електролизата на вода.

Проектът предвижда да се създаде до 2035 г. „ракетен двигател с малка тяга, работещ на течни и газообразни компоненти гориво, и продукти от електролизата на водата“.

Това гориво ще се произвежда директно на борда на космическия кораб с мощна енергетична постановка.

Проектът за изграждането на новия двигател руснаците са нарекли „Форсаж“

Първият човек видял Нептун  е бил Галилей. Но той го е отбелязал като звезда в своите записки, а не като планета, на него не му се приписва откритието.

Тази заслуга е призната на френския математик Юрбен Льоверие и английски математик Джон Коуч Адамс, които предсказали, че новата планета, някоя си планета Х, ще бъде забелязана в определена област на небето.

Когато астрономът Йохан Готфрид Гал наистина намерил планетата през 1846 г., математиката записала откритието на своя сметка.

Дълго след това се водели борби, за изясняването на това, кой пръв е направил необичайното откритие. Досега този спор не е решен.

Астрономите решили по равно да поделят заслугите между първооткривателите Льоверие и Адамс.

Една от тях е неправилното хранене. Това включва храни с високо съдържание на киселини и захари. Не е нужно да дъвчете със зъбите всякакви предмети.

Отсъствието на зъбна хигиена също влошава положението на зъбите. Необходимо е да си миете зъбите поне два пъти на ден.

Някои хора се страхуват да посещават зъболекар, а това води до загуба на зъби.

Пренебрегването кариес или други сериозни заболявания на зъбите само ще удължи и изостри заболяването, което води в крайна сметка до загуба на зъби.

Наближаваше десет и половина. Писанов се канеше вече да отиде за обичайното съвещание, когато в кабинета му се появи Петър, енорийския свещеник на местната църква. От него лъхаше доброжелателност и Писанов го поздрави сърдечно.

– Хубаво е, че ви заварих, господин Писанов и вие сте много зает човек като мен.

Свещеникът бе дошъл заради камбанарията, която от два месеца бе почнала да се руши. Дървояди, кой знае от къде бяха дошли, разяждаха дървената ѝ конструкция.

И тъй като заостреният връх на камбанарията бе забележителна черта на малкото градче, Писанов бе открил подписка във вестника за нейното възстановяване.

– Направих сметка за необходимия ремонт, – каза Петър. – Опасявам се, че ще излезе малко повече отколкото предполагах, четиринадесет хиляди.

– Това е доста голяма сума.

– Наистина е голяма особено, когато постъпленията от вашата подписка не превишават пет хиляди лева.

Това не разтревожи много Писанов. Все пак начинанието му бе съвсем доброволно. Той не беше богат, но бе внесъл своите сто лева.

– Сега страната преживява тежки времена, – Писанов се опита да оправдае хората. – Данъците, сметките и таксите растат. А този сезон съвсем не е благоприятен за благотворителност. Почакайте да се затопли времето, може би тогава хората ще бъдат по-благосклонни.

– Да, но проблемът е неотложен, – каза с тъга Петър.

Енорийският свещеник продължаваше да говори още дълго време в същия дух, но Писанов губеше вече търпение.

„Този човек не разбира ли, – помисли си Писанов, – че това искане за повече и повече, трябва да престане, преди страната да изпадне в пълна разруха?“

Все пак Писанов го изслуша. Обсъди с него различни начини и средства за набавяне на необходимите суми. Обеща му място на някои от вътрешните страници на вестника, където може да изкаже болката си, но това бе всичко. Писанов не притежаваше необходимите ресурси, с които можеше да му помогне.