Мария пътуваше във влака с три годишния си син. Беше препълнено, но младата жена играеше с детето си и общуваше с пътниците, за да убие времето.
– Мони обича да общува с хората. Пита ги как вървят работите им. Хвали някоя хубава прическа, – казва с гордост майката за сина си.
По време на пътуването Мария обясняваше на детето си:
– Ти си вече голям и трябва да се държиш прилично пред хората. Когато кашляш, ето така с длан трябва да прикриваш устата си – и майката поставяше ръка на устата си. – Хубаво е да казваш на хората „моля“ и „благодаря“……
Пътят бе дълъг и изморителен. И Мони скоро заспа в ръцете на майка си.
В този вагон пътуваше баща на четири деца, които бяха станали вече големи и самостоятелни хора. Той бе изморен, връщаше се от работа, но разговорът на Мария със сина ѝ му привдигна настроението и той реши:
„Тази жена с детето си направи вечерта ми приятна, защо да не направя това и за нея?“
Когато този мъж се отправи към вратата, той ѝ подаде навит лист с думите:
– Изглежда сте го изтървали.
Мария бе уверена, че нищо не е изтървала, но с любопитство разтвори листа.
Там имаше 5 лева и бележка: „Почерпете се за моя сметка. Вие сте прекрасна майка, обучаваща сина си на добри маниери. Имам дъщеря на вашата възраст. Надявам се тя да стане добра майка като вас“.
Тези думи докоснаха силно младата жена и очите ѝ се насълзиха.
– А аз постоянно се притеснявам, че не правя нещата както трябва, – каза си Мария. – Понякога си мисля, че съм прекалено строга с Мони, а понякога, че много му позволявам.
Тя се огледа да благодари на възрастния човек за добрите думи, но той вече бе слязъл.
