Операцията бе неуспешна.

Лекуващият лекар каза с болка на Мирон:

– Ще трябва да се подложите на друга операция след пет седмици.

Мирон се притесни. Той бе възрастен човек, а живееше много далеч от мястото, където щеше да се направи новата операция.

– Ох, ще трябва да шофирам в непознат град и сам да се ориентиран в сложната болнична система, – тревожността му нарастваше. – Освен това ще работя с нов специалист.

Имаше и допълнителни смущения.

Обстоятелствата станаха непосилни.

По време на пътуването навигационната система на колата му се повреди, но въпреки всичко Мирон пристигна навреме, защото имаше хартиена карта.

В болницата срещна човек, който пожела да се моли с него за случая.

Операцията свърши.

Лекарят се усмихна на Мирон и му съобщи:

– Имам добри новини за вас.

Мирон го погледна с надежда.

– Този път операцията ви мина успешно.

Радостта му нямаше край.

Не винаги ще изпитаме изцеление или спасение, но Бог е верен и винаги е близо до уязвимите хора, независимо дали са млади, стари или в неравностойно положение.

Бог няма да ни изостави, когато сме в голяма нужда. Той задоволява всяка наша потребност и с това ни напомня, че е с нас във всеки момент от живота ни.

Именно Той е Бог на всички ни дни.

В късният следобед в полицията нямаше много хора.

Пристигналият възрастен човек там, видя петле затворено зад решетките.

– В какво е обвинена тази нещастна птица? – попита той.

Дежурният полицай без смях обясни случая:

– Задържахме малчуган, който бе откраднал това петле …

– Къде е момчето? Защо петлето? – свъси вежди човекът.

– Момчето предадохме на родителите му, но то нямаше представа от къде точно го е задигнало.

– Да бяхте и него пуснали, – каза възрастният мъж.

– Къде? На улицата, – възмути се полицая. – Този пернат нещастник веднага ще стане за храна на бездомните кучета. По-добре да си седи тук.

– А грижите ли се за него?

– О, – възкликна полицая, – храним го, поим го, дори старшия му донесе една шепа очистени орехи.

Ето това е да си под покровителството на полицията!

Времето бе горещо, но Добрин и Наско решиха да покарат велосипедите си.

– Нищо, че е толкова топло, – каза Наско, – на колелото не се усеща.

– Давай да направим обиколка на съседните селища, – предложи Добрин.

– Не е ли множко? – попита Наско.

– Какво километрите ли те плашат? – присмя му се Добрин.

– Да вървим тогава, – отговори малко обидено Наско.

Близо час не бяха слизали от велосипедите си, когато Добрин спря. Целият бе потен. Едва си поемаше дъх.

– Какво става? – попита Наско.

– Не знам какво му става, – Добрин погледна неодобрително велосипеда си, – но имам чувството, че тегля най-малко стотина тона.

Наско се наведе и извика:

– Какво правиш! Двете задни спирачки търкат задната ти гума!

Добрин въздъхна и уморено промълви:

– А аз си мислих, ….. щях да полудея.

Не правим ли и ние нещо подобно в живота си?

От една страна ни притиска вината, а от друга страхът. Така проваляме деня си. Очакваме най-лошото, влачейки още миналите си проблеми.

Какво можем да направим в такива случаи?

Посъветвайте се с Господа. Приемете благодатта Му. Следвайте посоката, която Той ви сочи.

Започнете деня с Бога в молитва и със Словото Му и дайте шанс на деня.

Родителите на Наталия бяха чудесни хора и искаха най-доброто за нея.

Те често посещаваха Божия храм, а за Наталия можеше да се каже, че тя израсна в църквата.

До тук добре, но дойде проблемната тинейджърска възраст.

Въпреки предупрежденията на родителите си, Наталия започна да се среща с Боби.

– Той не ходи на църква, – предупреждаваше я баща ѝ.

– Това би могло да се промени, нали е с мен, – самонадеяно отговаряше Наталия.

– Чух, че имал проблеми с алкохола, – притеснена каза майка ѝ.

– Той ще се оправи, – защитаваше го Наталия, – нали знаете в какво проблемно семейство е израснал. Освен това, Боби не всякога пие. В повечето случаи е огорчен и нараняван, нали самият той ми разказва за тези неща.

И как нямаше да го защитава, като бе влюбена до уши в него.

Двамата се ожениха.

След няколко месеца животът на Наталия се превърна в същински ад.

Проблемите на Бил с пиенето прераснаха във физически тормоз и побоища.

На Наталия нищо друго не ѝ оставаше, освен да се разведе с него.

Тя бе съкрушена.

За това децата на Бога не трябва да се женят за децата на дявола, защото ще си имат проблеми със „свекъра“ или „тъста“.

Хубавото е, че Бог никога не се отказва от нас.

Възстановяването след неправилен избор е тежко преживяване, но Господ винаги е готов да ти даде ново начало.

Посланието на Христос към нас е:

„Може да си си постлал в ада, но за Мен не си изпаднал толкова дълбоко в греха, че да не мога да те достигна и да те приема с отворени обятия.”

Атанас отново бе притеснен.

Ранните утрини за него бяха най-лошите, защото сам оставаше с мислите си.

Поради предишните кризи, които бе преминал, той бе намерил думи подходящи за подобни случаи.

Те бяха на Хъдсън Тейлър и гласяха следното:

„Има жив Бог. Той е говорил в Библията. Той има предвид това, което казва, и ще направи всичко, което е обещал“.

– Тези думи, – каза си Атанас, – идват от години на ходене с Бог и ми напомнят кой е Той и всичко, което може да направи през времена на болест, бедност, самота и скръб. Това не е просто да знаеш, че Бог е достоен за доверие, Тейлър сам е изпитал Неговата надеждност.

А помните ли кой бе Хъдсън Тейлър?

Той бе човекът, който се довери на Божите обещания и Му се подчини, за това хиляди китайци отдадоха живота си на Исус.

Когато сме изправени пред тревожни моменти, Бог може да ни помогне да не се колебаем в ходенето си с Него, защото Той е достоен за доверие.