В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.

Боби Фишер не можел да се преструва, да мами и да прави компромиси.

Един ден му предложили да рекламира „Фолксваген“ за голяма сума пари.

За разлика от актьорите, които в такива случаи се интересуват предимно от размера на хонорара, Фишер внимателни и обстойно разгледал автомобила на известната фирма и се отказал от изгодния договор.

Когато го попитали:

– Защо се отказваш така лесно от толкова много пари?

Той отговорил:

– Не мога да рекламирам кола, която е подходяща само за самоубийци.

Детето е извадило голям късмет на този бейзболен мач. Докато момчето се ровело из сайтовете на своя смартфон, бухалка се изплъзнала от  ръката на един от играчите на терена. Тя профучала и се насочила към феновете на трибуната. Човекът, който седял близо до детето протегнал ръка и го завардил от удара.

Момчето се е оказало голям щастливец. Бейзболистите играят с дървени бухалки, които тежат почти един килограм. Ако такава, с придадената голяма скорост, бе ударила детето, него вече нямаше да го има.

Инцидентът е станал по време на мач между „Атланта Брейвс“ и „Питсбърг Пайрътс“ в Лейк Буена Виста, Флорида. Този случай е уловен от камерата на спортния фотограф Кристофър Хорнър от вестник Pittsburgh Tribune-Review.

Аутфилдер Дани Ортиз от отбора „Питсбърг Пайрътс“, от чиято ръка се е изплъзнала бухалката, бил шокиран от случая:

– Не знам какво щеше да се случи, ако бях ударил с бухалката детето.

Когато се прибрал, жена му казала:

– Ти едва не уби детето!

Когато тъщата на Владимир Басов дошла в Москва, той веднага се заел с настаняването и регистрирането ѝ.

В тези години това било доста сложно, но всички познавали артиста Басов и били готови винаги да се срещнат с него.

Разказва се, че артистът поразил служител от администрацията не със своята известност, а със нещо съвсем различно.

Добил право да се срещне с един от началниците отговарящ за регистрациите, Басов казал:

– Спешно трябва да регистрирам човек в Москва.

– Кого искате да регистрирате? – попитал служителят.

– Тъщата.

– Леле …. добре, – изненадал се началникът. – толкова години работя тук, но за първи път виждам човек, който моли да бъде регистрирана тъща му в дома му. В такъв случай, не мога да ви откажа.

И служителят подписал всички необходими документи.

Случва се понякога майките да изпаднат в отчаяние, та те не са от желязо. Обикновено това става след верига от събития.

Сутрин е. Диди дълго време седя в банята, а след това заявява категорично на майка си:

– Не искам тази рокля, дай ми онази, с която бях вчера.

– Но тя е изпрана и сега съхне на простора, – спокойно обясни майка ѝ.

Как да е двете се споразумяха и Диди облече предложената ѝ рокля. Но когато дъщерята седна на закуска, дълго рови в чинията си, в която имаше пържени яйца, а за капак на всичко изтърва филията с масло на земята.

В това време  техника звънна по телефона и доста грубо заяви на Елена Данаилова:

– Няма да дойда днес, утре ще се видим.

Той не дочака възраженията ѝ, а продължи настъпателно:

– Вие сте много, а аз съм само един.

Елена позвъни във фирмата на техника. От там я успокоиха:

– Ще видим какво можем да направим за вашия случай.

Поолекна ѝ, но остана малка утайка от огорчението.

Тя отвори хладилника и настръхна. Кокошката, която бе купила вчера и щеше да приготви за обяд, миришеше много лошо.

– Сега къде да изхвърля това? – започна да нервничи Елена.

Като добра майка и домакиня Елена съчини на бързо обяда „от въздуха“. След това поигра с дъщеря си.

Дойде време да прибере баткото от училище. Елена оставя дъщеря си да играе, но на малката и трябваше куко. Диди сяда на него половин час, без да става. Майка ѝ я обиколи с любимите ѝ играчки и хукна към вратата.

След малко Елена се върна с по-големия, огледа всичко и въздъхна отчаяно:

– Пак трябва всичко да оправя.

Диди и Ники седнаха на масата да обядват, но се скараха. И за какво? И двамата искаха да ползват една и съща лъжица.

Елена се опитва да ги успокои:

– Ники, дай на Диди лъжицата, ще ти дам друга.

– Но аз първи си я взех, – промърмори недоволно Ники и посягна да я грабне.

– Тя си е моя, – не отстъпваше малката.

Тук Елена не издържа:

– Като си най-малката, това не означава, че светът се върти около теб, – скара се тя на Диди. – Като животните сте. Живея в някакъв зверилник. Ходя след всеки от вас, чистя, прибирам, готвя….  И как се отнасяте към храната и чуждия труд? ….

Елена крещеше неудържимо, разрита играчките по пода, събори книгите от бюрото, хвърли дрехите от дивана на пода, седна на един стола и ……..

Видът ѝ сякаш казваше: „Правете каквото искате вече …“

На масата стана тихо. Диди се разплака. Ники подаде лъжицата на сестра си и съчувствено погледна майка си.

– Хайде да се наядем, а после да нарисуваме всичко, което сме изяли, – каза Ники на Диди.

Малката погледна брат си с разплакани очи и кимна с глава.

– Давай, ти си зоопарк, – каза весело Ники, – а устата ти е клетка. Да подгоним тигъра в клетката. А сега дойде и слона. Бързо го пускай вътре…..

Елена ги погледна и се разплака.

Диди стана от стола, дойде при майка си и я прегърна. След това ѝ се усмихна и каза:

– Ти си най-добрата майка.