Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.

Стефан бе в стаята си. Бе притеснен и се питаше:

– Защо ми се случи това? На какво ме научи? Какво да направя, за да не се повтори?

Дълго крачи из стаята.

– Да, ядосах се, но какво ме доведе до това? – запита се той. – Не, не беше до настроение. Трябва да открия корена на това, което ми пречи спокойно да приемам нещата, без да се ядосвам и гневя.

Стефан свъси вежди.

– Може би нещата опират до неприятните мисли свързани с Тодор. Той не винаги е бил коректен спрямо мен и за това нищо хубаво не очаквам от него, но в случая …. имаше добри намерения.

Стефан стоеше уязвим пред Бога и Той го освободи от силата на негативността спрямо Тодор.

Има проблеми в живота ни, които са твърде големи, за да се справим сами. Нуждаем се от Божествена намеса, която премахва препятствията около нас.

Ти не водиш тази битка сам. Бог има съвършен план за твоя живот. Довери се на Него, защото ти дава радост, мир и любов.

Този начин на мислене те променя и дава светлина дори в най-тъмните места.

Краси много обичаше жена си. Страхувайки се да не я загуби често му се налагаше да говори неверни неща пред нея.

Той поясняваше проблема си така:

– Различни ситуации ни тласкат да лъжем, за да се спасим от упреци.

Но всичко си има и граници.

Един ден лъжата на Краси достигна ново, престъпно ниво.

Той се появи пред полицаите като много разстроен човек и заяви:

– Ограбиха ме двама въоръжени мотоциклетисти.

– Колко ви взеха? – попитаха го те.

– В себе си имах 200 долара и те ги взеха всичките.

Полицаите започнаха разследване на случая и откриха:

– Няма грабеж. Мнимата жертва просто е загубила парите.

– А защо е решил да измами хората? – питаха любопитни граждани.

– Страхувал се, че жена му ще му се скара.

Сега Краси ще отговаря пред закона за подадено невярно оплакване.

А упреците на жена му ще бъдат още повече сега, отколкото ако бе признал, че е загубил парите.

Днес Сашо бе много притеснен. Брат му бе посегнал към наркотиците и вече не приличаше на човек.

Сашо въздъхна тежко:

– Много хора са духовни военнопленници. Те са хванати в капана на греховния цикъл и не могат да го прекъснат.

– Така е, – съгласи се Генади, който бе запознат с проблемите на брата на Сашо. – Независимо дали става въпрос за алкохолизъм, материализъм, горчивина, завист, чревоугодничество, самосъжаление, порнография, наркотици, игри, ругатни, социални медии, негативно говорене за себе си, гняв или възмущение, пристрастявания към емоционални или химически модели на мислене и действие ни ограничават твърде много.

– То е като крепост, – поклати глава Сашо. – Твърдо фиксиран модел на негативни мисли и действия, които са запечатани в съзнанието, сякаш положението е непроменимо.

– Грехът се превръща в робовладелец, – добави Генади. – Той управлява мислите, решенията и действията.

– Какво трябва да се направи в случая? – попита отчаяно Сашо.

– Свободата от пристрастяващото поведение трябва да започне отвътре, – категорично отсече Генади. – За целта трябва да се позволи на Исус да освободи затъналия.

– Вярно е, но как да кажа на брат си. Той не иска да чуе, нито има желание да разбере.

– Трудна е ситуацията, – съчувствено каза Генади, – но с Божия помощ могат да се наредят нещата.

Всички бяха много весели и водеха разговор за радостта.

– Помислете си каква радост изпитва човек, когато овладее някакво умение за първи път, – предложи Люси.

– Например, ако си научил чужд език достатъчно добре, – обади се бързо Недю, – можеш да разговаряш с хора от други страни.

– Или изминаваш километър след километър и най-накрая пресичаш финалната линия на маратона, – размърда се от мястото си Стойко.

– А може би от години се опитваш да се дипломираш и най-сетне излизаш на сцената, за да получиш дипломата си, – усмихна се замечтано Дора.

– Във всички тези случаи изпитваме различни емоции, но на преден план винаги е радостта, – отбеляза Люси.

– Всяко добро нещо идва от Бог и Той се радва на всичко добро, – каза Христо.

Думите му бяха посрещнати с едно мощно:

– Ооооо!

– Той е единственият и истински източник на радост и когато положим вярата си в Него, можем да преживяваме радост във всички наши обстоятелства, – продължи възторжено Христо. – Можем да имаме радост насред борбата, ако нашата надежда е Господ.

– Не може ли без Бог? – нацупи се Дора.

– Грешката, която често правим е, че търсим радост извън Бог, – отбеляза Христо. – Когато оценяваме себе си според мнението на някой друг за нас или според заплатата си, или нашата социална позиция, ние пропускаме истинската радост. Изобщо пропускаме радостта от пътуването, радостта от откритието, радостта от сърце, отворено за Бог, но най-вече невероятната възможност да споделим радостта на нашия Господ с другите.

– О, не! Всичко това ми звучи досадно, – сбърчи нос Люси.

– На когато сме изпълнени с радостта, която идва от Бог, ние излъчваме любов и наслада за околните, – каза с болка Христо, защото съжаляваше, че не го разбират.

Той въздъхна и добави:

– Именно тогава познаваме истинската радост.

Другите му обърнаха гръб.