Един от учащите в Семинарията разказвал:
– При нас в църквата служителят е призван повече да пости и да се въздържа от сексуални отношение с жени, по примера на Новия Завет.
Тогава един от преподавателите не издържал и попитал:
– Тогава от къде се вземат децата?
Отговорът бил:
– При нас всичко чрез вяра се прави!
Всички ние в една или друга степен повтаряме грешките на фарисеите. Критикуваме Божиите служители, защитаваме своите религиозни традиции, вместо да слушаме Божието Слово, грижим се за собственото си благополучие повече, отколкото това на околните.
Ние толкова много се увличаме по делата и разговорите за „правилното“, че нежната Божия любов охладнява в нас.
Това е така, защото в противен случай отдавна да сме сме станали свидетели на съживлението във всеки ъгъл.
Бог иска да излее Своя Свят Дух със свръхестествена сила и изобилие чрез Неговата Църква. Но състоянието на нашето сърце не му позволи да направи това.
Днес, ако искате изливането на Святия Дух в живота си и проявите на Неговата сила във вашата църква, провери състоянието на сърцето си.
Ако намерите в него някаква горчивина, покайте се и помолете Бог да ви промени.
Помолете Го да ви даде такова сърце, което ще Му позволи да действа чрез вас сред невярващите.
Нераводушен жител на остров Гърнзи, взел, както си мислел, мъртва котка и я занесъл в приют. Там разбрали на кого принадлежи животното.
Оказало се, че това не е котка, а играчка под формата на куче.
При детайлно разглеждане било установено, че умрялото животно е „много мръсна, мокра и покрита с насекоми“ кукла ръкавица.
Един от сътрудниците на приюта се опитал да намери собственика на черно бялата играчка.
Дружеството за борба срещу жестокото общение с животните Гернси шеговито написало, че „котката“ успели да оправят, като не се смята травмата на носа, куклата нямала нос.
Организацията разказала и други подобни случаи, с които се сблъскали служителите им: одеяло било възприето за болен тюлен, ранена врана се оказала черна чанта, някой видял в парка ранена птица, а една шишарка веднъж възприели като таралеж.
Анелия работеше в болницата. Един от главните лекари е служител в храма към болницата. Може би за това в много кабинети висяха икони. Разбира се такава имаше и в стаята на Анелия, но тя реши нищо да не променя.
Един ден Анелия влезе в кабинета си и иконата ѝ падна. Тя беше окачена навътре в шкафа. Никакъв вятър не я бе духнал, никой не я бе докоснал, просто тя сама излетя и падна на пода.
Анелия не бе суеверна. Всякакви черни котки, „не преминавай пътя на покойник“ и всякаква друга ерес на нея не ѝ действаше.
Но имаше нещо, заради което тя приемаше нещата особено остро и болезнено. Скоро пристигаше в града много близък за нея човек.
И Анелия реши да се допита до свещеника на храма към болницата. Тя много се вълнуваше, когато му обясняваше:
– Изненадващо иконата в кабинета ми падна ….не знам какво да мисля…. означава ли това нещо?
А той напълно сериозно ѝ отговори:
– Това означава, че пироните зле са забити.
И си тръгна.
На Анелия и олекна.
Нищо лошо не ѝ се случи този ден и на следващия също ….
Съдът поискал от една фирма да заплати обезщетение и да заплати всички разходи на служител, който си осакатил челюстта, прозявайки се ….. по време на работа.
Според съдията:
– Прозявката е причинена от изключително скучната атмосфера на работното място на жертвата. Следователно е налице типичен случай на трудова злополука.