От 1965 г. в главната столова на затворническия комплекс на остров Рикерс в САЩ на най-видното място се намирала картина на Салвадор Дали.

Тази картина художникът е нарисувал като извинение на затворниците, че не можал да присъства на лекция по изкуствата, както бил обещал.

През 1981 г. картината била преместена в хола „с цел да се запази по-добре“.

През март 2003 г. тя била заменена от фалшификат, а оригинала бил откраднат. За това деяние били обвинени четирима служители, но картината така и не се намерила.

Денят бе горещ и задушен. Климатикът работеше на икономичен режим. Франческо и Антонио избраха маса далече от прозорците. Бяха си взели по една халба бира.

– Радвам се, че прие поканата ми, – каза Франческо.

– Отдавна не бях те виждал, – засмя се добродушно Антонио.

Допряха чашите си, които откликнаха със звън.

– Какво мислиш за пророчествата на епископът от Арма? – попита Антонио. – Навсякъде се говори само за това вестници, телевизия, Интернет.

– Епископът е живял през 12 век, – започна спокойно Франческо, – пророчествата му били „изгубени“ и се появили след 500 години. В своите подробни, но доста неясни писания този архиепископ изброява всички папи, даже се твърди, че посочил  кой от тях щял да бъде Антихрист. Неговото избиране щяло да обрече света на големи мъки.

– Трябва ли да вярвам на тези глупости? – попита Антонио. – Тези „пророчества“ навярно са фалшификати?

– Вероятно са такива, – съгласи се Франческо, – защото са се появили в края на 16 век, за да осигурят избирането на Симончели за наследник на Урбан VII. Това е всичко.

– Искаш да кажеш, че всичко е било нагласено? – попита Антонио.

– Знаеш ли за „Шифърът на Леонардо“?

– Бегло.

– Една от най продаваните книги, преведена на много езици. Всичко в нея са пълни глупости. Исус се оженил и имал семейство. А, имаше нещо и за Светия Граал. И най-лошото е, че милиони читатели повярваха на тази измишльотини. Знаеш ли колко ми бе трудно да убеждавам хората, че това е измислена история?

– Някой хора биха повярвали на всичко, – засмя се Антонио. – Това означава ли, че не вярваш на пророчества?

– Вярвам в Бога, а не в играта на думи, – каза сериозно Франческо.

– Искаш да кажеш, че Бог не е играл на скрабъл?

– Не, нито пък на табла. Може би Айнщайн е бил прав, че пасиансът е любимата игра на Бога.

– Виж хората са разтревожени, – каза загрижено Антонио. – Те се страхуват, че следващия папа ще е Антихрист и ще дойде Денят на Страшния съд и края на света.

– Така говорят при всеки избор на нов папа и се ровят в измислени и фалшифицирани пророчества, – засмя се Франческо.

– Знаеш ли кое е най веселото? В Интернет  се пусна слух, че кардинал присъствал на последния конклав е изразил мнение, че последния избор е бил нагласен, че бил в разрез с желанията на мнозинството кардинали избиратели.

– Е, какво излиза, че всеки път е избиран антипапа? – усмихна се Франческо. – Вероятно има уговорки, но нали трябва да има определен брой гласове за да се потвърди изборът на папата. Такава е процедурата им. Стига с тези неща, хайде да сменим темата.

След това двамата споделяха грижите си свързани предимно със семействата и децата им.

По време на пътуването си до Панама туристите обезателно си купуват традиционната панамска шапка, без да се замислят, че купуват фалшификат. Истинските шапки от този вид се правят в Еквадор.

Шапките станали популярни в средата на 1800 г. Тогава туристи практически не ходели в Еквадор, а в Панама винаги имало такива.

За това еквадорци, които правели шапки montecristis, така ги наричали първоначално, ги доставили на панамския пазар.

За съжаление, продавачите не поставили на шапките надпис „Произведено в Еквадор“, така хората започнали да ги наричат „панамки“ по името на страната, от където са ги купили.

Туринската плащеница е средновековна християнска реликва. Американски учени твърдят, че тя е дело на Леонардо да Винчи. Според тях художника е пренесъл своето изображение върху плата с помощта на техника, която предхожда фотопечата.
За това съобщава Telegraf.
Според легендата, Туринската плащеница е плат, в който е било завито тялото на Христос след смъртта му. На тъканта са отпечатани образа и тялото му.
Американката Л. Шварц от училището на визуалните изкуства в Ню Йорк смята, че Леонардо да Винчи е използвал предшественик на фотоапарата, за да пренесе собственото си изображение върху плата.
Образа е нанесен в тъмна стая, като първоначално тъканта е била покрита със сребърен сулфат. Това съединение е било известно в Италия още през 15 век. В резултат на това изображението става светлоустойчиво. Слънчевите лъчи минаващи през призма на една от стените на стаята, попада върху плата, в резултат на което се е появил образа. Ако се погледне плащеницата с невъоръжено око, то ще се види негатива на образа на човек.
Предполага се, че фалшификацията е предназначена да замени истинската, според която това е доста груба работа.
За истинската плащеница се знае, че е била купена през 1452г. от Людвиг Савойски, след което е изчезнала за цели 50 години. Когато била мистериозно открита, тя изглеждала напълно правдоподобно.
През 1988г. е направен радио-въглероден анализ и е установено, че плащеницата е направена в периода 1260 – 1390г.
Фалшификата направен от да Винчи не е единственото откритие на Шварц. Още през 1980г. открива, че лицето на Мона Лиза е портрет на Леонардо да Винчи. За доказателство е използвала компютърно сканиране, което е показало еднакви пропорции на изследваните образи.
Фалшификат или мистика Туринската плащеница съществува и днес. Дали е вярно откритието на Шварц или не, може би други изследователи ще долажат.