Случва се понякога майките да изпаднат в отчаяние, та те не са от желязо. Обикновено това става след верига от събития.
Сутрин е. Диди дълго време седя в банята, а след това заявява категорично на майка си:
– Не искам тази рокля, дай ми онази, с която бях вчера.
– Но тя е изпрана и сега съхне на простора, – спокойно обясни майка ѝ.
Как да е двете се споразумяха и Диди облече предложената ѝ рокля. Но когато дъщерята седна на закуска, дълго рови в чинията си, в която имаше пържени яйца, а за капак на всичко изтърва филията с масло на земята.
В това време техника звънна по телефона и доста грубо заяви на Елена Данаилова:
– Няма да дойда днес, утре ще се видим.
Той не дочака възраженията ѝ, а продължи настъпателно:
– Вие сте много, а аз съм само един.
Елена позвъни във фирмата на техника. От там я успокоиха:
– Ще видим какво можем да направим за вашия случай.
Поолекна ѝ, но остана малка утайка от огорчението.
Тя отвори хладилника и настръхна. Кокошката, която бе купила вчера и щеше да приготви за обяд, миришеше много лошо.
– Сега къде да изхвърля това? – започна да нервничи Елена.
Като добра майка и домакиня Елена съчини на бързо обяда „от въздуха“. След това поигра с дъщеря си.
Дойде време да прибере баткото от училище. Елена оставя дъщеря си да играе, но на малката и трябваше куко. Диди сяда на него половин час, без да става. Майка ѝ я обиколи с любимите ѝ играчки и хукна към вратата.
След малко Елена се върна с по-големия, огледа всичко и въздъхна отчаяно:
– Пак трябва всичко да оправя.
Диди и Ники седнаха на масата да обядват, но се скараха. И за какво? И двамата искаха да ползват една и съща лъжица.
Елена се опитва да ги успокои:
– Ники, дай на Диди лъжицата, ще ти дам друга.
– Но аз първи си я взех, – промърмори недоволно Ники и посягна да я грабне.
– Тя си е моя, – не отстъпваше малката.
Тук Елена не издържа:
– Като си най-малката, това не означава, че светът се върти около теб, – скара се тя на Диди. – Като животните сте. Живея в някакъв зверилник. Ходя след всеки от вас, чистя, прибирам, готвя…. И как се отнасяте към храната и чуждия труд? ….
Елена крещеше неудържимо, разрита играчките по пода, събори книгите от бюрото, хвърли дрехите от дивана на пода, седна на един стола и ……..
Видът ѝ сякаш казваше: „Правете каквото искате вече …“
На масата стана тихо. Диди се разплака. Ники подаде лъжицата на сестра си и съчувствено погледна майка си.
– Хайде да се наядем, а после да нарисуваме всичко, което сме изяли, – каза Ники на Диди.
Малката погледна брат си с разплакани очи и кимна с глава.
– Давай, ти си зоопарк, – каза весело Ники, – а устата ти е клетка. Да подгоним тигъра в клетката. А сега дойде и слона. Бързо го пускай вътре…..
Елена ги погледна и се разплака.
Диди стана от стола, дойде при майка си и я прегърна. След това ѝ се усмихна и каза:
– Ти си най-добрата майка.
В природата се срещат невероятни създания. Изключително голямо е разнообразието от живите същества живеещи на нашата планета.
