– Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.

Молитвата е един от начините да служим на Бога. Тя не е средство, чрез което да накараме Бог да изпълни желанията ни, а средство да извършим Неговата воля.

Ако се молим редовно, намираме решение на болезнени и заплетени сиуации в живота ни. „…..нямате, защото не просите“.

Ако слепецът на пътя за Ерихон, не бе толкова настойчив, да вика към Исус, нямаше да прогледне.

Както не знаем колко човека ще се спасят, ако не сме благоветсвали, така и няма да получим отговор на молитвите си, които не сме отправили към Бог.

Чрез молитва ние потвърждаваме вярата и упованието си в Бога. Чрез нея добиваме сили  да бъдем истински последователи на Христос в този свят.

Ние сме поколение с болести, които никой не може да изцели, поколение с проблеми, които никой не може да реши. Всичките ни краткотрайни успехи се поглъщат от сянката на нова и ужасна криза.

Това се случва не само с невярващите, но и с вярващите. Така не трябва да бъде, но то се случва. Вярващите умират от същите болести, които разрушават хората от този свят. Измъчват ги същите проблеми. Много вярващи живеят без надежда, както и останалия свят.

Защо? Защото единствената надежда на човека е вярата в Исус Христос. А повечето от християните не знаят как да живеят с вяра.

Вместо да изпълняват Божието Слово и да живеят с вяра, те са натъпкани с религиозни традиции и предразсъдъци.

И когато дяволът застава срещу тях с немощ, болести, депресия или развод, те се оказват безпомощни в тази ситуация и позволяват тя да ги разруши. Те просто не знаят какво да правят.

„Людете Ми загинаха от нямане знание“.

Но вие знаете, че вашата надежда е Исус Христос. Доверете му се. И кажете на хората от този свят, че тяхната надежда е в Исус.

Дяволът ще се възползва от всяка възможност, за да откъсне вашите очи от Божието Слово. Ще ви създаде проблеми. Той ще направи така, че обстоятелствата около вас да ви хвърлят като лодка по време на буря.

Ще направи всичко възможно, за да ви накара да се съсредоточите в сферата на чувствата и на ситуацията, а не на обещанията на Бог – защото той знае, че ако не го направи, тогава ще вземете тези обещания и ще го прогоните.

Това направи с Петър. Той влезе във водата, държейки се за думите на Исус.

Но когато започнал да гледа към бурята, разбрал, че прави нещо невъзможно. Та той е рибар. Всичките му знания и опит, говорят, че когато има такива голкеми вълни, той трябва да потъне. Преместването на фокуса от думите на Исус към неговия опит, доведе до разрушаване на вярата му и Петър потъна.

Не позволявайте да ви се случи същото нещо. Ако получите откровение от Божиет Слово здраво се хванете за него и не гледайте никъде другаде.

Дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да спрете да се държите за това откровение. Ще повдигне буря около вас, ще се опита да ви плаши, ще ви донесе най-различни картини от миналото ви, за да ви накара да се върнете към стария си начин на мислене.

Не се предавайте. Не откъсвайте поглед от Божието Слово, докато То не стане реалност във вас. Ако правите така, ще можете да ходите и по вода.

Трябва да внимаваме да не настъпим греблото отново. Попитайте се: „Какво успях да направя най-добре?“

Такъв анализ трябва да бъде привичен в живота ни, в противен случай ще правим същите грешки. Само глупаците не анализират на собствените си грешки.

За да не падаме в локвата пак и пак, трябва да извлечем уроци от станалите ситуации.

Кръгът на нашите общения формират нашата личност. В приятелите си ние се отразяваме като в огледало. В тях има същите комплекси, страхове и предубеждения, както и в нас.

За това междуличносните отношения са вид начин за развитие на личността ни.

Бихме придобили увереност, ако общуваме с уверени хора в себе си. Стремежът да овладеем определени навици, ще доведе до владеенето им до съвършенство.

Важно е навреме да усетим, кога е време да променим обкръжението си.