В дома на Петър и Мария растяха две малки деца, момче и момиче. Те бяха добри родители и им се искаше да ги възпитат правилно.

Днес времето беше дъждовно и децата тихо си играеха в стаята с играчките. Всяко от децата бе избрало и си играеше с играчката, която му харесваше най-много.

Скоро тишината бе нарушена.

– Дай ми това, – протегна ръце към играчката на сестра си Михаил.

– Няма, – Дора притисна играчката до гърдите си и даде гръб на брат си.

Обстановката беше напрегната. Ако оставеха децата сами да се разберат, щеше да се стигне до дърпане на коси и разменяне на удари.

Петър погледна дъщеря си и каза съвсем спокойно:

– Дора, ти доста си поигра с камиончето, сега можеш да го дадеш на Михаил да играе.

Момиченцето нацупи устни и погледна настрани недоволно.

Петър взе нежно Дора на ръце и побутна с ръка камиончето към сина си. След това се обърна към Дора и каза:

– Харесва ли ти, когато татко си поделя с теб сладоледа?

Момиченцето прегърна баща си, погледна го с широко отворени очи и каза:

– Да.

– Добре! Тогава подели играчката си с Михаил, а по-късно той ще я сподели с теб. Договорихме ли се? Можеш ли сега сама да му подадеш камиончето?

Дора взе играчката и внимателно я подаде на Михаил, който през цялото това време не помръдваше и стоеше с ококорени очи.

– Ти си умница, Дора, – каза Петър.

Дора наведе срамежливо глава надолу, а по бузите ѝ избиха издайнически червени петна.

Петър се обърна към сина си каза:

– Мишо, сега ти можеш да благодариш на сестра си.

По лицето на Михаил се разля щастлива усмивка. Той погледна сестра си и нежно ѝ каза:

– Благодаря.

Дора топло погледна брат си, а след това се обърна и се усмихна на баща си. Тя усети, че е направила нещо правилно и остана доволна от постъпката си.

Бил Кин е създател на анимационния филм „Семейния Цирк“. Веднъж той разказал следния интересен случай.
С молив правел скици на един от свойте анимационни филми.
Неговият син Джефри дошъл до него и го попитал:
– Татко, а ти от къде знаеш, какво трябва да нарисуваш?
– Бог ми казва? – отговорил Кин.
– Тогава, защо постоянно нещо изтриваш?

Миро поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си. Сара направи същото. През цялото време здравият разум ѝ нашепваше да се качи в колата си и да се махне.

– Какъв е бракът ти?

– Не ме питай — прошепна Сара.

– Ако е добър, ще се отдръпна, – обеща сдържано Миро.

Сара замълча и наведе глава.

– Зле ли се чувстваш?

Сара отпусна ръце и сведе главата си още по-ниско. В следващия миг обаче тя се обърна към него. Ръцете му я обгърнаха, притисна я близо до тялото си. Опряла буза до гърдите му, тя затвори очи. Сърцето му биеше силно, ръцете му леко трепереха. Ако копнееше да бъде желана, доказателството бе налице. Той не направи опит да го скрие.

Сара въздъхна. Миро се засмя. Топлият му дъх галеше ухото ѝ.

– Мога ли да те целуна?

Тя поклати глава. Очите му бяха сериозни.

– Провалих брака си, – каза Миро, – защото приоритетите ми бяха неправилни и вероятно е било така през всичките години. Единственото, което имаше значение за мен, беше работата. Ставах сутрин, работех по цял ден, прибирах се изтощен и си лягах. Сега  непрекъснато си мисля за пропуснатите възможности. Провалих се в отношенията си с родителите си, а сега вече ги няма. Но синът ми е тук. Затова работя по въпроса. А сега става дума и за теб. Кажи ми какво искаш, Сара.

Тя имаше още нерешени въпроси в живота си. Сара се отдръпна от него. Измъкна се изпод тялото му, заобиколи колата и седна зад волана. Замалко да затръшне вратата. После внимателно запали мотора.

Миро стоеше няколко крачки встрани. Сара заобиколи и потегли, като гледаше ту пътя пред себе си, ту в огледалото за обратно виждане. Много бързо се стъмни, но образът му остана в съзнанието ѝ като лъч светлина.

След дългата вечер, изпълнена с емоции, с несигурност и болка, тя се почувства ободрена. Дори и само заради това би могла да го обикне.

Водена от смесица на сила и чувство за вина, тя влезе в къщата на хълма. Не се разбираха с Румен, а и той ѝ изневеряваше. Тя дълго бе търпяла, като се надяваше, че нещата ще се оправят, но независимо от усилията ѝ, резултат нямаше.

„Какъв е бракът ти?“ , – беше я попитал Миро.

„Пълен с тъга – помисли си тя. –  Много тъга“.

Нели беше отчаяна. След като се раздели с мъжа си, по-скоро след като той напусна дома им, тя имаше проблеми със сина си. Момчето навлизаше в пубертета и тя знаеше, че трудно ще се справи с него особено, когато няма мъж в дома.

– Не знам какво да правя мамо, – плачеше Нели. – Той си съсипва живота – тя говореше за сина си, – а аз не мога нищо да направя.

За Нели бъдещето на съна ѝ я тревожеше не напразно. Будното момче се бе превърнало в апатично.

– Не съм психолог, но той е много разочарован, – каза внимателно майка ѝ.

– От какво е разочарован? – подскочи Нели.

– От всичко. Той обожаваше баща си, а сега се чувства предаден. Не одобрява нито него, нито начина му на живот. Защо да му подражава и да се опитва да бъде като него, като сега го ненавижда? – опита се да обясни майка ѝ спокойно.

– Но какво общо има това с него и бъдещето му?

– За синът ти нещата не стоят така, – каза майка ѝ. – Той отрича начина, по който баща му го е възпитавал, за това не иска да се труди и учи.

– И какво да правя сега? Дай ми някакъв съвет! – Нели звучеше още по-отчаяно.

– За момента нищо не можеш да направиш. Изчакай! Бъди търпелив! След това нещата сами ще се подредят – посъветва я майка ѝ.

– Какво ще се промени? Съпругът ми няма да се върне и без това не мога да го понасям.

В Нели всичко бушуваше и се тресеше. Всеки момент цялата ѝ психика щеше да се срине.

– Не знам, но рано или късно нещата ще се оправят, – опита се да я успокои майка ѝ. – Всичко се случва, неприятностите се забравят. Бъди търпелива. Синът ти е още малък. Ще успее да се пребори с болката, както и ти. Знам, че е трудно, но ….

Нели погледна майка си и разбра как се чувства сина ѝ – шокиран и предаден. Тя бе срещала много жени, които бяха преживели същото. Браковете на някои от тях устояха, но нейния се разпадна и всичко тръгна с главата надолу.

– Как да му повярвам след всичко, което направи? – Нели все още не можеше да прости на мъжа си.

Когато разбра за изневярата му, той я помоли за прошка, но тя го изгони от дома им.

– Може би беше прекалено добра към него и го разглези, – каза някак подкупващо майка ѝ.

– След всичко станало, не мога повече да му има доверие …… – Нели беше непреклонна.

Ако бе се замислила, тя би открила много неща, с които бе допринесла за това, което се случи в техния дом, но сега болката я беше сграбчила в хватката си и изтискаваше всяка възможна сълза от очите …..