Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

Албинизмът при хората се нарича вродена липса на пигмент в кожата, косата и очите. Тези хора имат неестествено бяла кожа и руса коса. Албинос се  ражда, когато и двамата родители имат съответстващия ген. Според статистиката, албинизъм се случва при един на 20 хиляди новородени.
Албиносите в Африка много често страдат от атаки и дискриминация. Освен това, тези хора са по-податливи към рак на кожата, тъй като повечето от тях са принудени да работят под слънцето, а светлата им кожа е невъзприемчива на неговите лъчи.
В Танзания, албиносите се смята за символ на щастие и просперитет. Поради това, те често стават жертви на престъпници, които ги убиват с цел печалба. Части от тялото или органите на албиносите се купуват от местните магьосници за производството на амулети и отвари.
Най-често жертвите са жени или слаби беззащитни деца, но понякога това са и мъже. Например, през 2008 г. в Танзания е убит 50-годишният албинос Рутахиро Ниерере, чието тяло е съсечено посред бял ден точно пред къщата му. Убийците крещели: „Имаме нужда от краката ти! Нуждаем се от краката ти!“
През 2011 г., в Танзания се загубило бебето албинос на име Джума. По-късно, обезкървеният му труп, нарязан с бръснач, е намерен в храстите край село Калема, в близост до известното езерото Танганайка.
През февруари 2013 г. жертва на престъпниците е станала 39-годишната майка на четири деца Мария Чамбаненге. Нападателите нахлули в къщата й и отсекли ръката ѝ.
Няколко дни по-късно подобен инцидент станал със седем годишно момче албинос. Изверги нападнали детето, когато се връщало от училище и отсекли ръката му.

Тази удивителна история е станала в Литва.
Първоначално мъжът е мислил, че отглежда гущер, но след няколко години „гущерът“ започнал бързо да расте и тогава той разбрал, че това не е никакъв гущер.
Мъжът решил да продаде своя домашен любимец и публикувал в Интернет реклама за това, че продава голям гущер.
Рекламата заинтересувала членовете на Министерството за опазване на околната среда в региона Каунас. Те отишли при собственика на „големия гущер“, но намерих кайман.
Крокодилът е била конфискуван и изпратен в зоологическата градина.
Международната компания DPA дала необходимите средства, за да се направи ное терариум за крокодила.
Персоналът на зоопарка се надяват, че каймана на име Krokas ще се превърне в новия символ на зоологическата градина. По-рано тази почетна мисия е била поверена на нилския крокодил Гена, но през 2010 г. той умрял и от тогава в зоологическата градина не е имало изобщо крокодил.

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Кучето е символ на верност. Това е едно огромно любящо сърце, което искрено отдава любовта си, без да иска нищо в замяна.
Дори и да не храните кучето си, то пак ще ви обича. То е готово да чака, служи и върви след вас навсякъде.
Както хората, така и кучетата имат различни характери. Поведението на кучето зависи от възпитанието му и от това, на какво го е научил неговият стопанин.
Основната характерна черта на нашите четириноги приятели е безграничната им преданост към човека. Това качество е добре да се научи от много хора.
Любовта на кучетата е като чистата и безкористна любов на самия човек. Това е, когато се влюбваме доверчиво, без да се обръщаме назад, отдавайки се напълно на другия.
Когато виждам изоставени кучета, аз ги възприемам като измамени в любовта, излъгани и предадени. В очите на изоставените животни се чете болката от предателството спрямо тях. Те не са вече толкова доверчиви, помирисват всичко много внимателно и предпазливо. Такива животни се боят и не се доверват на никого.
Същите чувства изпитва и човек, когато го предадат или изоставят. Много трудно се възтановява доверието. Не е лесно да стоплиш студено и недоверчиво сърце. Но всичко е възможно с помощта на искрена любов и малко топлина.
Марк Твен е казал: „Ако вземете едно гладно куче и му устроите луксозен живот и то никога няма да ви ухапе. Това е главната разлика между кучето и човека“.
Това е и втората характеристика, която ние хората трябва да научим от кучетата, умението да бъдем благодарни.
Кучето винаги помни доброто и в замяна на човешката грижа, щедро отдава своята любов, верност и ласка.