Смеел се големият силен камък на малката слаба капка:

– Ха, ха, какво можеш да ми сториш? Та ти си толкова миниатюрна.

А тя мълчала.

Не осъзнавала каква голяма сила се крие в нея.

Камъкът бил горд със своята непоклатимост, но …

Той дори не подозирал, че след сто години, тя ще го превърне в пясък.

Учени от университета Карлос III, Мадрид, Испания, са създали хуманоиден робот, който може да глади дрехи.

Роботът ТЕО е снабден с камери, вградени в главата му и имащи висока разделителна способност, които му помагат да види гънките върху плата и да определи с каква сила и интензивност трябва да глади.

Освен това, този робот може да ходи, да се изкачва по стълбите и да отваря врати. Разработчиците се надяват, че след известно време всеки желаещ ще може да се снабди с такъв полезен помощник.

Полипите, изграждащи кораловите рифове. Те работят под водата, без да си представят, че поставят основите на нов остров, на който след време ще се появят растения и животни и ще се раждат Божии деца, за да се подготвят за вечната слава като сънаследници с Христос.

Ако в Божиите редове твоето място е незабележимо и уединено, не спори, не се оплаквай, не търси начин да се отклониш от Божията воля, ако Той е определил това място за теб.

Без полипите кораловите рифове не биха се издигнали, а в духовната област при Бога също трябват един вид полипи, работещи далече от човешките очи, но поддържани от силата на Святия Дух с поглед към небето.

Ще настане ден, когато Исус ще раздаде награди. Той не прави грешки, макар за много хора да изглежда неразбираемо, как този или онзи е заслужил такава награда, когато никой не е чувал за техните подвизи.

Спокойно можем да напуснем многолюдното събрание, вдъхновяващи планински връх Тавор, да имаме благословено общение с „праведните“ и да се върнете към нашата обвит в полумрак Емаус или плашещо ни и непривично за нас обществено служение.

На Божията нива осъзнаваме, че мястото определено за нас в ежедневието ни, би трябвало да доведе до действие в близколежаща земя и да имаме пълната победа в нея.

Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

Докато работите, стремейки се напред, можете да установите, че стресът ви дърпа надалеч от целите ви. Проблемите на всекидневния живот често ни изкушават да използваме нездравословни продукти и удобства като временно решение, които водят до появата на стрес.

Но истината е, проблеми ще ни следват до края на живота ни. Ако чакаш живот без стрес, ще има да чакаш!

Стресът е избор. Ние се стресираме, когато решим да се съсредоточим върху собствените си ограничени възможности, вместо да погледнем към неограничени ресурси, достъпни чрез нашия небесен Отец.

Няма да имаме здраве, опитвайки се да преодолеем препятствията чрез собствената си воля, на нас не ни стига сила за това.

Съсредоточете се върху факта, че Бог е достатъчно голям, за да срещне всички предизвикателства, с които се сблъсквате и Той ще ви даде изходен път за всяко от тях.