Совите са истински майстори на маскировката.

Фотографът Джим Виладжер много обича да снима дивата природа. Той е направил серия от снимки на тези птици.

На тях трудно можеш да откриеш къде се е скрила совата.

Предлага ви на тази фотография да откриете совата, макар че на пръв поглед изглежда, сякаш я няма там изобщо.

Е, малко ви улесних като смалих площта, в която птицата се е скрила. Но ако искате наистина да разберете за майсторството ѝ на скриване, предлага ви да гледате само първата снимка, като покриете втората.

В работите на фотографа Матиас Хакер оживяват обикновени на вид пейзажи, здания, улици, които благодарение на необичайния ракурс и осветлението, приемат абсолютно различен вид и форма.

Авторът успява да предаде напълно атмосферата преобладаващата наоколо, както и да предаде на зрителя усещане за някакво вълшебство ….

„В хармония с небето“ е страхотна серия от снимки, пропита от невероятния полет в атмосферата.

Величествената архитектура, необичайния ракурс, естественото осветление, наситеността с бои и цветове, превръща всяка снимка в колоритна илюстрация, мамеща към далечно пътешествие.

В последно време фотографът все по-често експериментира не само с необикновено осветление и ракурси, но и с различни приложения и филтри. Ето защо, сред многото изображения има някои, които веднага хващат окото с нереалната си яркост и прямота.

Няма значение какво е изобразено на тези снимки: природа, хора, животни, сгради, коли или най-обикновени неща от живота, те всички изглеждат като магия на цветните снимки. Можете да ги разглеждате с часове и всеки път да намирате нещо ново и интересно в тях.

Военослужещи от спецподразделенията на Белорус са издържливи момчета.

Желаещите да постъпят в редовете на елитните подразделения трябва да преминат през серия сложни изпитания.

Тестовете включват 10-километра бързо придвижване, щурмуване на укрепен район, ръкопашен бой, нападение на висока сграда и проверка за акробатични умения.

Освен това войниците трябва не просто да преминат по трасето, под тях гори огън. По изпитващите се хвърлят автомобилни гуми, за да ги съборят и отклонят.

Даже стрелят по захваналите се да издържат изпита за приемане в специализираните части по време на изпитанията.

Международен екип от инженери на университета в Бристол и Северозападния политехнически университет в Китай са създали малки акустични вихри, които използват за улавяне и въртене на микроскопични частици, суспендирани във вода.
Учените са доказали, че акустичните вихри могат да действат като торнадо от звук, при което микрочастиците се въртят.
Тези вихри могат да завъртат микрочастиците, което е полезно за създаване на приложения, като центрофуга за микроскопско сортиране на биологичните клетки или чиста вода с ниска консумация на енергия. Ако големите акустични вихрови устройства са смятани за звукови отвертка, изобретена е звукова отвертка за часовникари.
Изследователският екип е използвал серия от миниатюрни ултра-звукови тонколони подредени в кръг, за да създадат въртеливи звукови вълни. Те установвили, че смес от микрочастици, по-малки от 1 микрон, поставени във водата, започват бавно да се върти около вихъра, а по-големи микрочастици са привлечени към ядрото на миниторнадото и се въртят с висока скорост.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.