Аарон Зенц е илюстратор от Мичиган. Той е бил поразен от детската фантазия, която му давала идеи за фантастични герои.

Тази година той се обърнал към малките жители на своя щат с молба, да му изпратят свои рисунки с измислени от тях персонажи.

Аарон получил над триста детски рисунки, но тази цифра не е окончателна, защото децата продължават да му изпащат още от своите рисунки.

Всички тези детски творения са нелепи и ъгловати, но Аарон им дал нов живот, прерисувайки ги по собствен маниер.

Най-добрите си работи художникът е представил в местния музей, не забравяйки да представи източника на вдъхновението си.

Филип Ходас, 3D-художник от Прага (Чехия), обича да шокира публиката, създавайки работи, които могат да изглежда на някого като оживели халюцинации.

Най-голям интерес в публиката е предизвикала серия от сюрреалистични шедьоври, представляващи икони на поп културата, които ще станат такива след много години.

Гледайки разнообразните персонажи, които са много популярни днес или в близкото бъдеще, като че ли вдигаме завесата на мрачното бъдеще.

Филип черпи вдъхновение от известни видеоигри, популярни марки, анимационни герои и други образи, които лесно се разпознават от всеки съвременен човек.

Показвайки на зрителя апокалиптични картини, художникът се стреми, да предизвика чувството на страх и тъга, от предстоящото сгромолясване на човечеството. Трябва да призная, че това напълно му се отдава.

Художникът Бруно Тофса търси в творчеството си вдъхновение от „Божията искра“ в самата природа.

Може би за това, неговите скулптори не са обичайна украса, чужди на горския парк намиращ се в далечна Австралия.

Причудливите персонажи, седящи върху изкоренените от буря дървета, приказните същества затихнали в тревата, изглеждат в парка толкова естествено, че в мрака можеш да ги сбъркаш с живите обитатели на това място.

Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Дейвид Мак е не само талантлив художник и скулптор, но и много оригинален творец. За работата си, той е избрал един много необичаен материал.
Предлагам ви да погледнете неговата поредица от образи, които той е направил от кибритени клечки в различни цветове.
Мерилин Монро, Ганди, Чарли Чаплин и други персонажи изглеждат много реалистично.