Това се случило през 1944 г., когато Махатма Ганди и съпругата му били на 72 години. Кастурба Ганди се разболяла от пневмония, която по-късно прераснала в инфаркт на инфаркт.
Един от синовете на семейство Ганди предложил майка му да се лекува с пеницилин, който през 1928 г. бил открит от английския лекар и бактериолог Александър Флеминг, а през 40-те години започва да се произвежда в големи количества.
Но Махатма Ганди не вярвал в западната медицина и отказал всякакъв вид лекарства за лекуване на съпругата му. Разрешил да се използват традиционните индийски методи, лечение с обтриване с кърпа потопена в свещената вода на Ганг.
Махатма Ганди, заявил, че съдбата на съпругата му е в ръцете на Бога, който изпитвал чрез заболяването на жена му неговата вяра…
Няколко дена след това и лечени с обтриване с вода от Ганг  Кастурба Ганди починала.
След половин месец самият Махатма Ганди заболял от малария и след 3 седмици на неуспешно лечение с обтриване с вода от Ганг се съгласил да вземе хинин. И болестта отстъпила.  Махатма Ганди оздравял.
Трябва да отбележим, че хининът е бил известен за лечебно средство срещу малария в течение на няколко века, ето защо Ганди се е съгласил да бъде лекуван с него. За него това бил лек от традиционната медицина.

Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.

Древни текстове, които са били открити по време на разкопките на древно египетско село, показват, че работниците на Новото царство са имали медицинска помощ, предоставена от държавата, и платен отпуск.
Археологът Anne Austin е правел разкопки в Деир ел-Медина.
Това село било построено за работниците, които са строили царските гробници в Новото царство (1550-1070 пр.н.е.). През този период, египетските фараони са били погребани в Долината на царете в скални гробници.
Според Austin, работниците били високо квалифицирани майстори. Според древните текстове, открити по време на разкопки, както и други исторически документи от онова време, египетската държава е предвиждала заплатите за наемните работници под формата на зърно и им предоставяла жилища.
Били наемани хора, които да перат дрехите, да смилат зърно и да носят вода. Семейството на такъв работник живеело с него в селото, а жените и децата им се възползват от тази разпоредби.
Сред тези текстове са намерени многобройни ежедневни и  подробни доклади кога и защо отделните работници са отсъствали от работа. Почти една трета от тези отсъствия са се случили, когато  работникът е бил болен.
Austin казва, че сметките и финансовите отчети показват, че на тези работниците са били изплатени „болнични“, дори и ако са отсъствали в продължение на няколко дни.
В текстовете също има доказателства, че те са подписани от лекар и помощник, който се грижел за болните.

Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……

Група френски и габонски учени са открили в джунглите на Габон, нов род на цъфтящи растения.
Цветето назовали на името на известния натуралист сър Дейвид Атънбъро – Sirdavidia solannona. Растението принадлежи към семейството Annonaceae.
Новият вид бил открит в парка Monts de Cristal, който е добре познат на ботаниците. Учените са успели да намерят само два броя от този вид цветя. И двете са намерени близо до главния път, минаващ през националния парк.
Учените смятат, че този нов вид е застрашен от изчезване.
Цветето има необичаен външен вид. То има розови листенца и ярки жълти тичинки.