Станислава затвори прозореца, отпусна се на земята и скри лицето в ръцете си. Искаше да остане сама, необезпокоявана от никой. Трябваше да събере разпилените се мисли. Нужно бе да разсъждава разумно над случилото се и чувствата си.

Искаше да помисли, но не можеше. Натрапваше ѝ се въпрос, въпреки волята ѝ, а той щеше да пръсне мозъка ѝ.

– Какво направих?

Досега в живота си не бе изпитвала такова силно вълнение. Всичко излезе от релсите.

– Какво право имам да живея след това, което се случи? Извърших грях, обремених се с тежка вина, – шепнеше Станислава като обезумяла.

Как можеше денят да е толкова ведър и ясен, когато при нея нещата не бяха наред и нищо не бе както преди.

– Какво направих?

Постепенно започна да мисли по-ясно и изрече първите си обвинения срещу себе си:

– Защо проявих такова лекомислие? За какво потърсих този мъж в дома му? И то сама?

Тя го познаваше много добре и знаеше на какво е способен. Нали веднъж успя да я целуне. В гърдите ѝ се надигна гняв срещу собствената ѝ слепота и слабост. Как бе паднала толкова ниско? Заслужаваше презрение и позор.

Картините от срещата се мяркаха като призраци пред нея и срамът я заля.

– Какво направих?

Сърцето ѝ биеше спокойно и равномерно, то не вземаше участие в бунта на душата и ума ѝ. Колко време бе прекарала в прегръдките му? До сега не беше се отдавала така всецяло както в онзи безвременен миг.

Всички чувства, които бе изпитвала някога сладост и болка, радост и тъга, безкрайно щастие и голямо страдание в този единствен миг се бяха слели.

Прозрението я улучи като светкавица. В секундата, когато гореше от любов бе усетила, че ѝ убягва нещо ….., което не можеше вече да върне назад.

Автобусът щеше да пристигне скоро. Стамат нервно пристъпяше от крак на крак. Секундите му се струваха минути, а минутите часове. През целия ден беше напрегнат, но сега бе доволен, че всичко беше приключило.

Когато пристигна автобусът настани измореното си тяло на първата му се изпречила свободна седалка. До него бе седнала жена. Той се вгледа по внимателно в нея, стори му е доста позната.

Притвори очи и едва не подскочи, това бе първата му ученическа любов. Невероятно….. бяха минали толкова години от тогава.

Състарената преждевременно жена по едва забележими признаци напомняше на стройната и пъргава девойка, която познаваше.

Много отдавна не беше я виждал, но изминалото време беше преобразило и двамата. Някаква невидима стена се бе издигнала помежду им. Това не беше омраза. Някога се бяха раздели като приятели, без оскърбителни думи.

Стамат упорито се стараеше да прогони миналото, но то като вихрушка нахълтваше и изгонваше всичко друго от главата му. Предишните хубави и мили черти, се настаниха на това сбръчкано, бледо и погрозняло до неузнаваемост лице. Спомени нахлуха като буен поток …….

От тъмните ѝ гъсти плитки, които достигаха чак до кръста, не бе останало нищо. На тяхно място се белееше късо подстригана коса. Беше облечена в поизносена рокля, без украшения.

Жената бе леко прегърбена и неспокойно движеше ръцете си, като ги мачкаше една в друга. Пръстите ѝ бяха загубили предишните меки линии. Те бяха леко изкривени и изгърбени, сякаш някой ги бе удрял с камък.

Ах, очите ѝ черни и игриви, с топъл блясък, които караха Стамат да примира едно време от вълнение и копнеж, сега бяха почти сухи, притиснати от бръчки, с почти угаснали зеници.

Всичко това беше толкова внезапно и странно, че Стамат се чувстваше като хипнотизиран. Два образа се преплитаха непрекъснато – някогашното весело момиче и съсухрената жена днес, а между тях стоеше времето, което ги правеше чужди и непознати.

Унесен в спомени за онези весели и радостни младежки дни, Стамат не забеляза кога бе слязла жената. Той дори не бе успял да размени и дума с нея. Тя навярно не бе го познала, иначе не би го подминала.

Той още дълго седеше на седалката опиянен от спомените нахлули в съзнанието му.

Въпреки всичко Стамат бе благодарен за тези мигове, които го бяха върнали назад и за малко го бяха направили по-млад.

Японската компания Sharp пусна охранителна камера, способна да снима цветно в непрогледна тъмнина.

Инфрачервената камера за нощно виждане Sharp LZ0P420Aе първото видео устройство, което е способно да снима пълноцветно видео при нулева осветеност на външната среда.

Новата камера работи близко до инфрачервения диапазон, излъчван на наблюдаемата територия, което позволява на 1.3-мегапикселов CCD чип с размер 1/3 инч да улови цветно изображение. Записът може да се извърши с разширение 1280 × 720 пиксела при скорост 30 кадъра в секунда.

Камерата анализира отражението в близката инфрачервена област на спектъра, за да възстанови естествените цветове на наблюдаваните обекти. Камерата Sharp има стандартен размер и тежи около 940 грам.

Инфрачервените камери често се използват за заснемане документални филми за животни през нощта, но обикновено те стават монохромни и зърнести.

През 1951 г. се е появил първият в света компютър за продажба – Univac1. Той е конструиран за Бюрото по преброяване на населението.

Компютарът бил висок 8 фута – 2,4 метра, широк 7,5 фута – 2,2 метра, и дълъг 14,5 фута – 4,4 метра.

Тежал е 35 тона и 273 килограма.

Машината можела да събира, изважда, да сортира, да сравнява, да извлича квадратни и кубични корени на числа.

Компютърът правел 1000 операции за 1 секунда.

Гмуркали ли сте се под вода? Ако останете без въздух там, всяка следваща секунда вие губите надежда, че ще изплувате и ще поемете въздух отгоре.
Колкото повече време стоите под водата, толкова по-силно е желанието ви да си поемете дъх. Когато това желание стане непоносимо вие се устремявате нагоре със всички сили, за глътка свеж въздух.
Жаждата за Бога е усещането за необходимост от Него, осъзнаване, че Той ни е нужен повече от всичко друго и тогава ние се стремим да утолим тази жажда чрез Неговото присъствие.
Бог не иска да бъдем доволни от нещо по-малко от Него Самия. Ако го познаваме, можем да постигнем съвършенство.
Нека помолим Бог да ни даде нов глад за Него и желание да се уподобим на Христос.