Архитекти от британската компания NBBJ, използвайки компютърно програмиране, са разработили проект за два небостъргача „No Shadow“, които не хвърлят сянка.
Революционни сгради са проектирани по такъв начин, че те не могат да блокират слънчевата светлина. Те играят роля на огромни криви огледала, способни да отразяват светлината долу, в областта на сянката.
Дизайнерът на компанията Christian Coop е уверен, че уникалната разработка ще помогне да се строят високи здания, без да се губи естествената светлина на по-ниските нива.
Coop твърди, че методът може да бъде приспособен да контролира колко слънчева светлина се отразява в различните сезони.

Учените твърдят, че има глобална промяна във фенологичния цикъл на Земята. В днешно време пъпките цъфтят и листата опадат съвсем в други срокове, различни от тези в миналото.
Фенология е наука, която изучава сезонният характер на явлението. За да научат как се изменят фенологичните модели през последните 30 години, изследователите са анализирали спътникови снимки от повърхността на Земята, направени за периода 1981- 2012 година.
Учените са проанализирали даните по 21 показатела. Например, за времето на разлистването, падането и плътността на растителната покривка.
Установено е, че изменението на сезоните на 95% от сушата, при това на 54% от нея, тази промяна е много силна, два пъти е надвишено стандартното отклонение, а това се наблюдава от година на година.
В Северното полукълбо периодът на вегетация средно е станал по-дълък, освен това близо до екватора това е станало за сметка на късната есен. В Южното полукълбо картината не е еднозначна, в едни райони времето за вегетация се е удължило, а в други е станало по-кратко.
Промените във фенологията могат да бъде пагубни за някои видове мигриращи птици. Заради смесването на сезоните през гнездовия сезон, те са изправени пред недостиг на храна. Освен това, при смяна на фенологичния цикъл, който става в резултат на климатичните промени, той може сам да повлияе на климата, например, на циркулицията на въглеродния диоксид.

Срещаха се често. Всеки имаше ателие, но когато се задъхваха от затвореното пространство, излизаха навън, независимо от сезона и времето. Не бяха си уговаряли среща, но времето, през което излизаха за отдих и ново вдъхновение, като че ли нарочно съвпадаше и те се виждаха на едно и също място.

Днес снегът беше затрупал всичко, което му се бе изпречило насреща. Хората преминаваха, но изглеждаха като черни сенки върху бялата пелена. Краскин подуши снега, хвърли четката, облече палтото и закрачи към парка.

През това време Иконописов стоеше пред платното и изтриваше нанесениите щрихи. Отново мацваше нова краска, но остана недоволен и започна да я заличава. Въздъхна дълбоко, остави палитрата и реши да излезе. Когато стигна до парка видя на среща си Краскин и се засмя. Ръкуваха се и решиха да отскочат до близката бирария.

Когато седнаха на масата в заведението, се спогледаха и се засмяха.

– Е, пак случайно се срещнахме, – тупна с ръка по коляното си Краскин.

– Все така се случва, че като изляза и ти си насреща, – плесна с ръце Иконописов.

– Какво пак ли не върви? – попита Краских. – То и при мен беше така, иначе като дойде музата, не усещам как времето лети.

– Рисувам портрет на жена, – започна тихо Иконописов, – нещо ми убягва. Това не е портрет по поръчка, а блян на моите сънища и мечти.

– Истинското претворяване изисква вникване на дълбоко, а ние искаме да изразим само видимото. Това особено се усеща в портретите на жени, – каза Краскин.

– Всяка жена  не представлява нищо повече от игра на багри, а трябва да се уловят движенията и звуците. Жените променят дори дишането си. Всеки миг дъхът им е различен.

– Никой мъж не трябва да си въобразява, че би могъл да пресъздаде върху платно своя идеал.

Краскин напълно разбираше колегата си по четка.Той също живееше сам и до него нямаше някоя муза, която да добавя различен нюанс в делниците му.

За да отклони Иконописов от мрачните мисли, които го бяха обзели, Краскин попита:

– Какво ли изпитва жена, която никога не е сигурна в съпруга си?

– Имаш предвид,че няма достатъчно силен характер, – подхваха Иконописов, – или че го е страх да опари собствените си пръсти  и да се включи в нещо добро?

– Виж младите, – махна с ръка Краскин, – влюбват се преди да са разбрали какво представлява живота и всеки ден им се струва празник щом са заедно, но много скоро всичко се превръща в делник.

– Жената не бива да се обвързва с мъж, който зависи от родителите си и пилее времето си с надеждата, че друг ще се погрижи за него, дори и за семейството, което е създал, – каза назидателно Иконописов.

Двамата помълчаха, загледани в заскрежение прозорец.

– Какво всъщност представлява портрета на една жена? – Иконописов отново се върна в мислите си към недовършената си картина.

– Боите и глината са неподходащ материал, – обади се Краскин. – Те само замъгляват и принизяват идеите, вместо да ги извисяват. Езикът е далече по-изтънчено средство за тези, които не могат да рисуват.

– Да, но ние сме избрали четката с теб, – възрази Иконописов.

Чашите им бяха отдавна празни, но те мълчаха. Вероятно нови идеи и мисли нахлуваха в главите им, между които и образа на една жена, жадувана и недостижима за всеки от тях.

Колко е хубава гората през зимата. Никъде няма зеленина, но в еловата гора между парцалите и преспите сняг се полюшват зелените клони на елите.
Вечно зелената смърчова гора е особена и загадъчна през студения сезон. Пристъпиш ли в нея ставаш участник в една бяла приказка.
Могъщите дървета се притискат едно о друго. Усеща се само студа, но тук е тихо и приглушено.
Великанските смърчове са изправили снага като колони.
Короните им са отрупани със сняг. Клоните протегнали се нагоре, закриват небето.
Вълшебството е някъде наблизо, достатъчно е да протегнеш с ръка и да го докоснеш.
Може би нейде се е свила къщичката на баба Яга, подпряна на кокоши крак, закътана в снега, задрямала за малко, та да дочака лятото.
Ей, какво чакате! Влезте в този тайнствен зимен храм на природата! Побързайте пролетта идва!

На земята, все още има фантастично красиви места, създаващи впечатление за един нереален пейзаж от друга планета.
Едно от тях е Салар де Уюни, мистериозните солени равнини в Алтиплано, Боливия, което привлича туристи от цял свят.
Огромният снежнобял „океан“ от соли в комбинация с невероятно синьо небе „осеяно“ с облаци в дъждовния сезон се превръща в огромно огледало, създава илюзията за отражение и ходене по водата.
Само природата може да даде невероятно, незабравимо преживяване, което може да се сравни с пътешествие в космоса.