Знаете ли, че футболист е играл с фланелка, на която е имало номер 0?
Когато шотландския футболен клуб „Абердин“ подписал договор с мароканеца Хишим Зеруали – Hicham Zerouali, феновете му веднага му дали прякор съставен от първите букви на фамилията му „Zero“ или „Нула“.
Ето защо Хишим започнал да играе с фланелка, на която бил изписан номера 0. Такова нещо никога не се е случвало преди.
През следващия сезон, футболните федерации на Шотландия и Англия забранили да има играч с такъв номер.
Силен снеговалеж е в състояние да парализира дори най-големият град в рамките на няколко часа. Снегът затрупва пътищата и хората не могат да отидат на работа или в домовете си. Продуктите не стигат до магазините. Електропроводите излизат от строя под тежестта на нападалия сняг.
Някъде комуналните служби работят добре, други не се справят. Независимо от всичкотехнологичния напредък на човечеството, хората все още са твърде уязвими спрямо ударите на стихиите.
През 1977 г. в Бафало се е натрупал 506 сантиметров сняг.
Град Бафало се намира в северната част на САЩ. Там са характерни по-високи температури и по-малко сняг от околните райони.
През 1977 г в града паднал умерен снегопад, но имало много силен вятър, който се движел със скорост 70 км/ч.
По това време в Бафало вече имало слой сняг. Даже местното езеро били замръзнало.
В резултат от най-силната снежна буря се появил силен студ, нулева видимост и пет метров слой сняг. Това е абсолютен рекорд за този сезон.
Михаил беше на почивка при свои близки. Там прекарваше почти всяко лято. Той живееш в един от големите градове във вътрешността на страната, но там няма море, за това бе и това гостуване.
Тук Михаил се препичаше и плуваше. Хората в това населено място бяха гостоприемни и топлосърдечни.
Но дойде края на почивката и Михаил трябваше отново да се върне в сивото ежедневие на многоетажния град.
Беше си взел билет предварително от летището. Самолетът излиташе в три следобед.
– По това време нямаше пиков час или натоварен трафик, – весело си каза Михаил.
Така той реши и удължи малко престоя, дори си позволи да хапне на вилата на чичо си.
Когато Михаил се върна да си вземе багажа от дома на една от лелите си, при която го бе оставил за малко, започна силен дъжд. Надигна се буря. А улиците се превърнаха в дълбоки реки. Това не беше обичайно за района, но се случи …
Колата едва пъплеше по улиците към аерогарата, по-скоро можеше да се каже, че плуваше. Една от улиците Михаил измина за половин час, а тя бе дълга около километър.
– Не, това е повече от, колкото можеше да се очаква, – удряше Михаил по волана и се ядосваше. – Така до никъде няма да стигна и ще изпусна самолета.
До него братовчед му, който бе дошъл да го изпрати, мълчеше, но и на него му кипна.
– Сякаш всичката вода се е събрала на тази улица. Виж колите пред нас, едва пъплят. Страшен късмет извади днес, Мишо.
По някакво чудо се добраха до летището, но стълбата бе вече махната от самолета, пътниците с багажа им бяха качена. Всички бяха по местата си, освен Михаил.
Вратата на самолета се затвори, а Михаил изтича да води преговори с ръководителя на движението. Запъхтян нахлу в стаята и каза:
– Господине, моля ви спрете самолета, за да мога да се кача. Времето бе отвратително. Едва се добрах до летището.
Мъжът го изгледа строго:
– Младежо, това не е игра. Има си строги правила, които са написани, за да се осигури безопасността на пътниците. Това не е маршрутка. Вдигаш ръка и те качва, а после слизаш, където искаш.
– Но аз утре съм на работа….
– Обадете се на началника си, че ще закъснеете.
– Но ….
Мъжът насреща не търпеше никакви възражения и прекъсна Михаил:
– Когато човек тръгва на път, особено със самолет, тръгва много по-рано от предвиденото.
Но Михаил изобщо не искаше да го слуша:
– Разпоредби, правила, не ми ги разправяйте тия. Дори и за малка дреболия сте отменяли полет, а друг път сте правили компромиси на различни хора, за да им угодите, но аз не съм важна клечка нали?
Мъжът го изгледа студено:
– Самолетът не е детска играчка. В него са се качили около 300 човека. Не мога заради това, че не сте предвидили време за неочаквани случаи, да спра излитането му.
Михаил излезе разгневен и ядосан на диспечера, и на времето. Всички му бяха криви за нещо.
Така или иначе времето бе пропуснато, а тази ситуация не можеше да се поправи. Освен това, парите, които бе дал за билета, бяха пропилени.
Наложи се Михаил да гостува още два дни на роднините си, защото въпреки летния сезон, времето се влоши и летището бе затворено.
Проливните дъждове и силният вятър дадоха достатъчно време за размисъл на Михаил.
Така и ние в живота пропускаме възможности заради това, че не сме действали по-рано.
Възможностите се изплъзват, а живота не се повтаря.
Всяко време е благодат. Дъжд или сняг с благодарност да приемем.
Ехото от душевните незгоди остава печат в сърцето.
Безсънието вследствие на мъчните и трудните изходи, с радост да приемем.
Неочаквана смърт и годините на провали ни тегнат като обезсърчителен багаж, но това което ни е определено от Бога, нека спокойно да посрещнем.
Промяната на годините, залезите и изгревите, както и отминаващите дни да приемем с благодарност.
Няма лоши сезони. Хода на времето не можем да спрем. За есента на живота не трябва да скърбим, а да благославяме.
Наближаваше десет и половина. Писанов се канеше вече да отиде за обичайното съвещание, когато в кабинета му се появи Петър, енорийския свещеник на местната църква. От него лъхаше доброжелателност и Писанов го поздрави сърдечно.
– Хубаво е, че ви заварих, господин Писанов и вие сте много зает човек като мен.
Свещеникът бе дошъл заради камбанарията, която от два месеца бе почнала да се руши. Дървояди, кой знае от къде бяха дошли, разяждаха дървената ѝ конструкция.
И тъй като заостреният връх на камбанарията бе забележителна черта на малкото градче, Писанов бе открил подписка във вестника за нейното възстановяване.
– Направих сметка за необходимия ремонт, – каза Петър. – Опасявам се, че ще излезе малко повече отколкото предполагах, четиринадесет хиляди.
– Това е доста голяма сума.
– Наистина е голяма особено, когато постъпленията от вашата подписка не превишават пет хиляди лева.
Това не разтревожи много Писанов. Все пак начинанието му бе съвсем доброволно. Той не беше богат, но бе внесъл своите сто лева.
– Сега страната преживява тежки времена, – Писанов се опита да оправдае хората. – Данъците, сметките и таксите растат. А този сезон съвсем не е благоприятен за благотворителност. Почакайте да се затопли времето, може би тогава хората ще бъдат по-благосклонни.
– Да, но проблемът е неотложен, – каза с тъга Петър.
Енорийският свещеник продължаваше да говори още дълго време в същия дух, но Писанов губеше вече търпение.
„Този човек не разбира ли, – помисли си Писанов, – че това искане за повече и повече, трябва да престане, преди страната да изпадне в пълна разруха?“
Все пак Писанов го изслуша. Обсъди с него различни начини и средства за набавяне на необходимите суми. Обеща му място на някои от вътрешните страници на вестника, където може да изкаже болката си, но това бе всичко. Писанов не притежаваше необходимите ресурси, с които можеше да му помогне.