Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Хотел Protea Hotel Ranch Resor, който се намира в ЮАР, провинция Лимпопо, предлага на своите гости разходка в Африканската савана заедно с истински лъвове. Гостите имат възможност да видят редки бели лъвове, които в света са само 100 на брой.

Това място се е прославило, благодарение на тази „атракция“. Гостите на хотела могат да се разхождат с лъвове без защитни и специални средства. Дори могат да държат голямата котка за опашката, без да се страхуват за живота си.

Тайната за тази безопасност е много прост. Лъвовете са израснали тук и от раждането си са свикнали с хората.

Много популярни стават такива екзотични разходки и в други страни като Замбия, Мозамбик и Кения. Единствената разлика се състои в голямо разнообразие от лъвове и техния брой.

Всички хора, които провеждат такива разходки, трябва  да спазват следните правила: да не дразнят „големите котки“ и да не излизат с хищниците на разходка по време на обяд.

Всичко започна, когато жена му забременя. Тонг седеше в коридора на болницата и забеляза нещо, което не го зарадва много.

В кабинета влизаха бременни жени, а от там излизаха в сълзи без децата си.

– Как може да убие собственото си дете, – Тонг не можеше да разбере това.

Това силно трогна сърцето му и той закупи земя под планината. Там започна да погребва деца, чийто живот бе прекъснат, без да бе започнал изобщо.

Тонг помоли в болницата:

– Моля ви да ми давате тези неродени деца. Искам да ги погреба по човешки….

Разрешиха му и там той погреба повече от 10 хиляди бебета само през първите няколко години.

Питаха го:

– Защо постъпваш така?

– Надявам се, – казваше Тонг, – че ако бременни жени посетят това гробище, никога да не искат да се отърват от децата си.

Идеята му имаше резултат. Майките, които поради материални затруднения, не можеха да се грижат за бъдещите си деца, се обръщали към Тонг за помощ.

– Добре, дайте ми всички тези деца, – казваше им Тонг, – аз ще се погрижа за тях.

На гробището бе построен дом, който стана роден за повече от 100 деца. Тонг съчувстваше на тези майки и им казваше:

– Ще ви ги върна, когато нямате вече финансови и семейни затруднения.

Майките успокоени предаваха децата си в ръцете му.

– Ще се грижа за тях до последния си дъх, – казваше многодетния баща. – Надявам се, моите деца да помагат на хората, когато напусна този свят.

Очите на тези деца искряха от щастие. От такъв баща можем само да се поучим.

Индонезийският сърфист Деде Суринайя лови вълна „пълна с боклук“ по крайбрежието на Ява.

Остров Ява е най-гъсто населения остров в света.

На много острови на Индонезия отсъстват служби, който да извозват боклука.

За това местните жители го изхвърлят в реките, от където той попада в океана.

В модата има две основни характеристики: преминаващи и господстващи, когато дадената мода още не е преминала. Често модата се свързва с дрехите и вещите. Но съществува мода на постъпките и начина на живот.

Модата на доброто е по-добра от тази на лошото. Модата за запазването на здравето е по-добра от тази на пушенето и употребата на алкохол. Модата да се посещава църква, да се моли човек в нея и да слуша Божието Слово е много по-добра от тази да се пие бира.

Ние често говорим за свободата или зависимостта на човека от действията и забравяме за свободата на действията на Бога  в света.

Различните моди преминават. Когато хората се придържат към преминали вече стилове в дрехите и поведението, се наричат старомодни. Такива хора има винаги. Ето защо модата на добрите постъпки ще прави хората старомодни до края на живота им.

Модата ще расте, чрез усилията на хората, в нещо много повече

Модата преминава, но добрини и Бог не са отстъпили. Той винаги търси начин да достигне човешкото сърце.