Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

Старозаветната Петдесятница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха. Християнската Педесятница се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
Важно е да разберем, че Педясетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Исус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”.
Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Педясетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
Ако не беше настъпила Педясетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос освобождава човешката природа от робството на греха и след възкресението Му в изкупените от Него люде, става възможно действието Божие.
Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца, без да се нарушаване принципа на свободата, който е велик Божи дар.

Защо Бог не очисти злото в света?
Ако Бог очисти злото в света, Той ще ни програмира да извършваме само добри дела, но тогава ще загубим нещо друго, свободата да избираме. Ще престанем да разбираме какво е това нравственост и ще изпаднем до състоянието на роботите.
Помислете, роботите не могат да обичат, а Бог така ни е създал, че да обичаме. Любовта е невъзможна без правото на любящия да избира обекта на любовта си. Ние не можем да накараме друг да ни обича. Можем само да го заствим да ни служи или да ни се подчинява. Истинската любов се основава на свободата на избора.
Ако на мен ми е дадено да избирам, аз имам отговорност за своите действия.
Използваме ли мъдро тази своя свобода?

Понякога в това забързано ежедневие на човек му остава малко време да се замисли: „Какъв е смисълът на живота?“
Ето ви и някой мисли относно това, какво смята човек, че е смисълът на живота му:
Бъди благодарен за проблемите, които изникват пред теб. Те ще ти покажат колко струваш.
Прибираш се в къщи правиш си кафе или чай и сядаш в фотьойла, а наоколо тишина. И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Приятел се познава в беда….. Герой в битка……Жена – в бедност….
Човек, който се е научил да контролира емоциите си, е станал господар на живота си.
Не се връщайте в миналото то убива ценното ви време. Не стойте на едно място – вървете напред и не се оглеждайте. Хората, на които си нужен, непременно ще те догонят.

Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.