Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.

Говори се за един адмирал на остров Хаити, който се отличавал с изключителна жестокост.
Веднъж той хванал няколко от ръководителите на противника. Взел ги на кораба си. Излязъл в открито море и там спокойно им заявил:
– Дарявам ви свободата.
И те трябвало бързо да напуснат кораба. Заловените били отведени на палубата и хвърлени на акулите, които често съпровождали кораба.
Така и дяволът постъпва с тези, чийто живот е завладял. Той ги извежда в откритото житейско море и ги хвърля в бездната на греха и пороците, водещи към гибел.
Грехът е нарушение на съвършената Божия воля. Разстройство, извращение и унищожение на Божия съвършен ред. Грешникът внася дезорганизация и нарушава Божия ред. Грехът е като чума, която засяга всички смъртни.
Психическите разстройства, разрушенията и войната се коренят в греха. Грехът е причината за безумието. Той отравя сърцето. Грехът  е подобен на ураган и вулкан. Той е рак, разяждащ човешката душа. Грехът е като поток, който помита всичко по пътя си.
Ела те при Исус, нека Той да вземе кормилото на вашия живот. Тогава той няма да завърши на земята с тревоги и отчаяние, а с радостна песен в тихото пристанище на вечността.

По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.

Хората заловили крадец, който искал да открадне един кон. Собственикът искал да се научите как се крадат коне. За това казал на крадеца:
– Ако ме научиш как се крадат коне, ще те пусна на свобода.
Крадецът се съгласил:
– Гледай – казал му той, –  и се учи!
Бързо оседлал коня,  развързал го от гредата, скочил на седлото и като вятър се понесъл. Конят като стрела полетял към планината. Крадецът едва успял да извика:
– Ето така се прави! Желая ти здраве и дълъг живот.