Беше наистина нелепо. Тя се чувстваше сломена от това, да бъде принудена да прави това, което някой друг иска. Осъзнаваше, че искащият греши, но се съгласяваше с неприемливите решения. Като, че ли нямаше здрав разум, воля, дори и чувство за хумор. Беше се превърнала в подобие на хората, които преди презираше.

Когато се изправеше пред това самомнително, свръх самоуверено същество, което налагаше желанията си, смес от ледена решителност и шумна агресия, тя не знаеше какво да прави.

Всеки ден ставаше още по-зле, а Лили, малката ѝ дъщеричка, тази малка манипулаторка, още не беше навършила три години.

– Не и не, и пак не! – започваше малкото същество да кипи.

– Да и да! Прави какво ти казвам! – настояваше майка ѝ.

– Не! – и малкото кръче тропваше със всичка сила.

– Лили, стига вече, щом не искаш да си облечеш якето, няма да излезеш навън.

– Не искам да изляза.

– Ще излезеш.

– Няма, – Лили предизвикателно погледна майка си в очите и се наежи.

Този кошмар нямаше край. Дъщеричката на приятелката ѝ Живка също беше непослушна и капризничеше, но Живка успяваше да я контролира с убеждения и заплахи, и никога не я удряше.

Лили не се поддаваше на никакво убеждение, не се страхуваше и от заплахи. Правеше каквото си иска. И ако някой се опиташе да я спре, беше готова да умре, но изобщо не желаеше да се подчини.

Когато нещата бяха по вкуса ѝ, Лили беше очарователно дете, любвеобилно, жизнено и всички ѝ се възхищаваха. С радост отстъпваше играчките си на другите деца, беше щедра, а това изненадваше майка ѝ, която беше свидетел, на порциите ѝ от ярост.

Лили просто обичаше да прави всичко по свой начин. Това тревожеше майка ѝ и рано или късно тя щеше да приложи и по-строги мерки, но не биваше тази малка манипулаторка, да гостодства още от сега. Ако допуснеше това, кой знае какво щеше да стане със нея, когато порасне.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Признайте си, че когато видите някой пакостник в живота си и той просто направи нещо откачено, вие не можете да не каже на друг: „Вие няма да повярвате какво той  направи!“ Дори можете да го опишете с думи.
Подобно нещо може да направи всеки. Когато виждаме действия, които не ни харесват, искаме да кажем на някой и очакваме потвърждение от него. Най-трудното нещо е да премълчим. Това желание да разкрием, да покажем, да клюкарстваме за някого е безлюбие.
„Който покрива престъпление търси любов, а който разказва за работата разделя най-близки приятели“.
Сплетните са невероятно разрушителни. Те разрушават, семейства и бизнес. Не  прощават и на вашия живот. Разкъсват ви. Разделят ви с най-близките ви приятели.
Най-лошото нещо в клюките е, че вие губите! Изведнъж всичко, на което сте били свидетел, контролира мислите и думите ви, недоволството ви прераства в злоба, а злобата в ярост. Не позволявайте да победят емоциите ви  и да надделеят клюките, защото така сами ще се самоунищожите.
„Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.

Полицията в индийския град Агра задържал убиеца на местна жителка чрез помощта на папагала й. Разбирайки, че птицата се безпокои при поява на убиеца, полицаите успели да хванат убиеца.
Убийството на Шарми, съпругата на редактора на месно издание станало в дома й. Папагалът, намиращ се в дома, станал свидетел на убийството.
След убийството за папагала започнали да се грижат роднините на Шарми, сред които се оказал племенника й Ашутош Шарма Госвами. Всеки път, когато той минавал близо до клетката, птицата започвала да крещи и била неспокойна. Роднините се усъмнили, че нещо не е наред. Започнали да казват различни имена и когато казали: „Ашутош“, пернатото отново закрещяло.
За поведението на папагала било съобщено на полицията, която задържала заподозряния. Той се признал за виновен относно извършеното престъпление. Казал, че със свой съучастник поискали пари и цени вещи от Шарма. Страхувайки се, че жената ще се обади в полицията, той й нанесъл няколко удара с нож.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.