В списание Investigative Genetics е публикувано изследване на група учени, ръководена от Sylvanas Tridiko от австралийския университет Мердок.
Специалистите твърдят, че микробите, които живеят в слабините на хората могат да бъдат използвани вместо генетичния материал. Те могат да помогнат на правозащитните органи при идентифицирането на престъпници, участващи в дела от сексуален характер.
До сега извършвалите изнасилване престъпници вземат предпазни мерки и не оставят генетичен материал и за това ДНК анализ не може да се направи.
Професор Tridiko твърди, че метода за  идентифициране на лицата, чрез анализиране на микробите ще бъде много полезен, тъй като извършителят прехвърля във всеки случай микроби от тялото си на жертвата.
В своите експерименти, експерти изследвали живата микробната общност в ингвиналните коси на седем души, двама от които са били съпруг и съпруга.
Изследователите са заявили, че микробите, както и ДНК могат да служат като средство за идентификация на лице. Нещо повече, биолози са успели да установят, че участвалите в експеримента съпруг и съпруга са имали преди 18 часа сексуален контакт.
Това показва, че микрофлората наистина може да служи като надежден „свидетел“ на събития, представляващи интерес за правозащитните органи при разследването на сексуални престъпления.

Беше наистина нелепо. Тя се чувстваше сломена от това, да бъде принудена да прави това, което някой друг иска. Осъзнаваше, че искащият греши, но се съгласяваше с неприемливите решения. Като, че ли нямаше здрав разум, воля, дори и чувство за хумор. Беше се превърнала в подобие на хората, които преди презираше.

Когато се изправеше пред това самомнително, свръх самоуверено същество, което налагаше желанията си, смес от ледена решителност и шумна агресия, тя не знаеше какво да прави.

Всеки ден ставаше още по-зле, а Лили, малката ѝ дъщеричка, тази малка манипулаторка, още не беше навършила три години.

– Не и не, и пак не! – започваше малкото същество да кипи.

– Да и да! Прави какво ти казвам! – настояваше майка ѝ.

– Не! – и малкото кръче тропваше със всичка сила.

– Лили, стига вече, щом не искаш да си облечеш якето, няма да излезеш навън.

– Не искам да изляза.

– Ще излезеш.

– Няма, – Лили предизвикателно погледна майка си в очите и се наежи.

Този кошмар нямаше край. Дъщеричката на приятелката ѝ Живка също беше непослушна и капризничеше, но Живка успяваше да я контролира с убеждения и заплахи, и никога не я удряше.

Лили не се поддаваше на никакво убеждение, не се страхуваше и от заплахи. Правеше каквото си иска. И ако някой се опиташе да я спре, беше готова да умре, но изобщо не желаеше да се подчини.

Когато нещата бяха по вкуса ѝ, Лили беше очарователно дете, любвеобилно, жизнено и всички ѝ се възхищаваха. С радост отстъпваше играчките си на другите деца, беше щедра, а това изненадваше майка ѝ, която беше свидетел, на порциите ѝ от ярост.

Лили просто обичаше да прави всичко по свой начин. Това тревожеше майка ѝ и рано или късно тя щеше да приложи и по-строги мерки, но не биваше тази малка манипулаторка, да гостодства още от сега. Ако допуснеше това, кой знае какво щеше да стане със нея, когато порасне.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Признайте си, че когато видите някой пакостник в живота си и той просто направи нещо откачено, вие не можете да не каже на друг: „Вие няма да повярвате какво той  направи!“ Дори можете да го опишете с думи.
Подобно нещо може да направи всеки. Когато виждаме действия, които не ни харесват, искаме да кажем на някой и очакваме потвърждение от него. Най-трудното нещо е да премълчим. Това желание да разкрием, да покажем, да клюкарстваме за някого е безлюбие.
„Който покрива престъпление търси любов, а който разказва за работата разделя най-близки приятели“.
Сплетните са невероятно разрушителни. Те разрушават, семейства и бизнес. Не  прощават и на вашия живот. Разкъсват ви. Разделят ви с най-близките ви приятели.
Най-лошото нещо в клюките е, че вие губите! Изведнъж всичко, на което сте били свидетел, контролира мислите и думите ви, недоволството ви прераства в злоба, а злобата в ярост. Не позволявайте да победят емоциите ви  и да надделеят клюките, защото така сами ще се самоунищожите.
„Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.

Полицията в индийския град Агра задържал убиеца на местна жителка чрез помощта на папагала й. Разбирайки, че птицата се безпокои при поява на убиеца, полицаите успели да хванат убиеца.
Убийството на Шарми, съпругата на редактора на месно издание станало в дома й. Папагалът, намиращ се в дома, станал свидетел на убийството.
След убийството за папагала започнали да се грижат роднините на Шарми, сред които се оказал племенника й Ашутош Шарма Госвами. Всеки път, когато той минавал близо до клетката, птицата започвала да крещи и била неспокойна. Роднините се усъмнили, че нещо не е наред. Започнали да казват различни имена и когато казали: „Ашутош“, пернатото отново закрещяло.
За поведението на папагала било съобщено на полицията, която задържала заподозряния. Той се признал за виновен относно извършеното престъпление. Казал, че със свой съучастник поискали пари и цени вещи от Шарма. Страхувайки се, че жената ще се обади в полицията, той й нанесъл няколко удара с нож.