Една от най-честите грешки, която правят чужденците, когато отидат в Норвегия по време на Рождество е, че очакват да участват в този празник там, но това е много трудно нещо.
Чужденците виждат изящно украсени елхи за празника, но на Бъдни вечер те остават сами в хотелските си стаи.
Всички норвежци тази вечер отиват по домовете си, затварят се там и се отдават на празничната радост, както е положено само в семейството. Няма достъп за странични хора на Бъдни вечер в норвежките семейства.
На Бъдни вечер и Рождество в Норвегия са затворени почти всички магазини, кафенета и ресторанти, да не говорим за обществени институции и частни компании. Така че бъдете внимателни, когато решите за празниците да отидете в тази страна.
Но ако все ви се отдаде възможност да прекарат няколко седмици през периода на Рождествените празници в някое норвежко семейство, то сте извадили голям късмет и ви е провървяло! Спомени от тези дни ще пазите за цял живот.
На Рождество и Бъдни вечер, цялото население на Норвегия се превръща в истински деца и в страната не остава нито един възрастен – всички се подготвят за Великия семеен празник.
На Бъдни вечер, след вечеря, норвежците, както в старите времена, отиват на гробищата да си спомнят близките, поставят върху гробовете им елхови венци, които се продават на специални рождественски пазари на централния площад, и палят свещи.
В пет часа вечерта всички отиват на църква за службата или гледате нейната транслация по телевизията.
Смята се, че в навечерието на Рождество, след службата за живите започва в полунощ службата за мъртвите, която извършва починал свещеник. Ако си посмял да присъстваш на такава меса, ще разбереш кой ще умре тази година. Такова гадаене може да свърши много тъжно за смелчаците, защото някой от тях може да отиде в царството на мъртвите.

Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?

Свещеникът Бернард Кинфи, духовник от католическата църква продължава мисията си в Централноафриканската република, като помага на жертвите от въоръжените конфликти, независимо от техния статут или религия.
Когато терорът наближил малкото селце Босимптил, разположено в северозападната част на Централноафриканската република, живота на местния свещеник и доктор, 32 годишния Бернард Кинфи, коренно се е променил. Свещеникът, разтърсен от кървавите плодовете на междурелигиозния конфликт, тръгнал да спасява всеки човек, независимо от религиозната му принадлежност. На тази цел духовник служи в продължение на две години, като през последните няколко месеца е спасил стотици, ако не и хиляди мюсюлмани и християни.
Потокът от бежанци, нуждаещи се от помощта на Бернар, не спира нито за миг. Малкия храм и болница в Босимптил са станали единственото убежище на стотици километри наоколо. Тук намират подслон и необходимата медицинска и материална помощ десетки семейства. Много от които  Бернард лично превозват в относително безопасния Камерун.
Свещеникът често се налага под свистенето на куршимите, да извежда мирните жители от зоната на престрелките. Той не се бои открито да осъдии двете страни на конфликта. Веднъж закривайки с гърдите си 14 годишно момче, го е спасил от явна смърт.
Животът на Бернард не минава без ежедневните задължения свързани с погребването на жертвите на терористите. Знаейки, че той не оставя без дължимото прощаване нито един от убитите, терористите му казвали къде има натрупани мъртви тела.
За две години безкористна служба на хората Бернард е внушил в сърцата на радикалите суеверен страх. При появата си в черна дреха с кръст на гърба въоръжените до зъби бойци се успокоявали, а най-неподатливите командири започвали преговори.
– Мисля, че им харесва моята дреха, – шегува се свещеникът.
Трудът на този безкористен свещеник дълго време е останал неизвестен, докато сътрудници на Human Rights Watch не са „открили“ този невероятен човек в процеса на работата му.

Поредното богослужение свърши и хората излязоха от църквата. Събираха се на групи, беседваха, търсеха помощ за проблемите си или се запознаваха с някой новодошъл.
Един мъж се приближи до свещеника, отговарящ за църквата и се оплака:
– Разбирате ли, в тази църква, никой не ми обръща внимание.
Свещеникът го погледна и каза:
– Извинявайте, бях се замислил за нещо…..Та какво искахте да кажете?

Свещеникът на Англиканската църква св. Георги Андрю Уайт е разказал за насилията върху християни в Ирак след нахлуването на ислямисти терористи.
Четирима тийнейджари, нямащи още 15 години били заставени от ислямистите да повторят фразата: „Ще следвам учението на Мохамед“.
Децата отказали, като заявили, че обичат Исус.
След като ислямистите за втори път получили отказ, обезглавили децата.
Според думите на Уайт, нападателите карали родителите да изповядат ислямската вяра, заплашвайки ги, че ще убият децата им. И родителите го правели.
Уайт е потвърдил, че най-малко 250 000 християни са прогонени от домовете си, след нахлуването на бунтовници ислямисти в страна, където е имало около 1 милион християни.