Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

Екип от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е разработил прототип на видеокамера, която не изисква захранване. Устройството е в състояние само да си осигури енергия. Камерата работи само в условия на добро осветяване.
Специалистите са създали за камерата пиксел, който не само регистрира падащата светлина, но и я преобразува в електрическа енергия.
По този начин, устройството работи като нормална камера за получаване на изображения, и като слънчева батерия. Сензор постоянно променя режима в процеса на работата. Той превключва за част от секундата от режим за запис на режим за получаване на енергия.
Прототипът е с корпус напечатан на 3D принтер и има разрешение 30х40 пиксела.
Камерата може да се използва за зареждане на други преносими устройства като телефони и часовници, когато няма нужда от видеозапис.
Към камерата може да се включи акумулатор за съхраняване на енергията.

Международен екип от физици на Австралийския национален университет и Университета ИТМО са създали однородни цилиндрични тела, напълно невидими в микровълновия диапазон.
За разлика от сега съществуващите понятия за невидимост, които се основават на покритие от метаматериали, руски и австралийски експерти са постигнали резултати, използвайки еднороден обект, без каквито и да било допълнителни покривни слоеве. Методът се основава на нов начин на разбиране относно разсейването на електромагнитните вълни.
Учените са изследвали разсейването на светлината в стъклен цилиндър, пълна с вода. В експериментите физиците са използвали обикновенна вода, чиито коефициент на пречупване може да се контролира чрез промяна на температурата.
Оказало се, че висок показател на пречупване е свързан с два механизма на разсейване: резонанс, свързан с локализирането на светлината вътре в цилиндъра, и на не резонанс, който се характеризира с плавната зависимост от честотата на вълната. Взаимодействието между тези механизми, се знае като резонанс на Фано. Изследователите открили, че при определени честоти на вълните, разсейването чрез резонансните и не резонансните механизми водят до противоположни фази, които взаимно се унищожават, което прави обекта невидим.
Съавтор на научната новост Михаил Рибин казва: „Нашите теоретични изчисления са били успешно изпитани в микровълнови експерименти. Важно е, че теорията на невидимост, които реализирахме в работата си, може да бъде приложена и към друг диапазон на електромагнитни вълни, включително и видимия диапазон. Материали със съответно пречупване са отдавна известни, но могат да бъдат разработени такива и по желание“.
Разработеният метод дава възможност да се премине от режим на видимост към режим на невидимост на една и съща честота – 1,9 GHz, чрез промяна в температурата на водата в цилиндъра от 90 ° C до 50°C.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Ето приближават светите и същевременно тъжни дни на Страстната седмица. Дни, в които сме съучастници и свидетели на едно велико събитие, в което се осъществи и осъществява нашето спасение.
И започва нашето потапяне в тайната на спасението чрез два основни празника – Лазаров ден и Цветница – влизането на Господа в Ерусалим.
Тези свети и тържествени дни ни дават ключ към Страстната седмица.
Отпред е само мрак! Но проблясва светлина и битката започва. Смъртта призовава на дуел Царят на царете.
И на следващия ден Той, винаги избягващия всякакво поклонение, върви по царски тържествено към входа на Ерусалим.
Целият град е разтърсен, тълпата Го следва, а децата възклицават: „Осанна“! Наоколо издигат палмови клони и пеят: „Осанна във висините, благословен, който иде в Господното име!“
На всяка Цветница пред лицето на целия свят и пред собствената си съвест потвърждаваме, че Христос е Царят и Неговото царство е Царството на живота. Христос победи смъртта и всяка злоба, цялата тъмнина в света.
Две хиляди години Църквата живее с това изявление, извършваща  в навечерието на Срастната седмица празника на възцаряването на Христос.
Нека премълчават за това земните власти, нека си мислят, че властват над света, но ние знаем с вяра в сърцата, че е дошъл смиреният Цар на любовта, яхнал кротко животно и никакви сили на тъмнината не могат да унищожат силата му, и да угасят светлината на Неговото Царство.