Димо бе навел глава на Библията и четеше:

– „Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида“.

– Ние не обслужваме бебе в ясла или мъртвец на кръст, – подчерта бащата, който слушаше какво чете синът му. – Ние служим на Исус, който е по-велик от всеки израз, който можем да измислим за Него.

Димо впери поглед в баща си.

– Той се връща в слава много скоро с небесните армии, за да претендира за престола Си, – продължи възторжено бащата.

– Евангелията описват краткото време, когато Исус е живял на земята като Човешки Син, – отбеляза Димо.

– Но Откровението описва Исус такъв, какъвто е сега. Тази книгата не е откровение за религията, а за Исус Христос.

Бащата закрачи из стаята развълнувано и продължи, прибирайки кичур от косата си, който бе паднал върху лицето му.

– Същият Исус, чието раждане празнуваме по време на Рождество, е победителят войн, който в правдата „съди и води война“. Нека се радваме на този празник на откровението за Исус Христос, нашият скоро идващ Цар.

И двамата баща и син запяха:

– Ела Господи Исусе, не като бебе, а като Цар на царете и Господар на господарите. Ела за Своята църква и вземи своите светии…..

“ И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла“.

Христос не е казал, че всеки трябва да отсече дясната си ръка, той каза: „Ако ръката ти пречи да ходиш с мен, отсечи я“.

Има много съвършено невинни дела и занятия, но ако те ви отнемат цялото внимание и не остава време за Бога, по-добре се откажете от тях.

Вашата дясна ръка може да бъде, най-ценното, което имате, но Христос ни казва, че ако тя ни пречи, за да живеем по Неговото Слово, тя трябва да се отсече.

По-сурови изисквания човечеството не е познавало.

Когато Бог промени човека, чрез новорождението, новия си живот човек започва като сакат. Има стотици занятия и дела, които той не би извършил, щом е повярвал.

За вас и за тази част на света, която ви познава, тези привични занятия и дела, не изглеждат лошо. Всеки невярващ ще ви каже; „Какво лошо има в това?Да не си се побъркал?“

Няма на земята светия, който да не е започнал духовния си живот като инвалид.

Нека човек да бъде инвалид от човешка гледна точка, но добре да изглежда в Божиите очи. Още в самото начало Исус Христос чрез Святия Дух ви спира от множество дела и занятия, които за другите не са забранени, но на вас не ви носят никаква полза, дори не ви подхождат.

Само не прехвърляйте своите забрани на другите и не ги критикувайте за това, което правят.

Бог ни призовава, щом повярваме: “ И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“.

Това не е предположение, а вечен закон на Бога. Както съдите другия, с такава мярка ще се отмери и на вас.

Между възмездие и въздеяние има разлика.

Христос казва, че животът е изградена на принципа на възмездието – „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

Ако при вас се е получило много ловко да изтъкнете недостатъците на другите, бъдете сигурни, че ще се намери някой, който ще постъпи точно така и с вас. Животът ще ни плати със същата монета. Този закон действа от горе надолу – от престола на Бога.

Този, който критикува някого, е виновен в същото, за което го критикува. Бог гледа не само на това, което правим, но и на това на което сме способни.

Вярвате ли, че вие правите същото, за което критикувате другите? Ние за това забелязваме лицемерието, лъжата и фалша, защото всичко това живее в нашите сърца.

А всички светии се познават по смирението им. „Всичко това и още много  зло може да се появи в мен, ако не беше Божията благодат, така че аз нямам право да съдя другите“.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ако въпреки това сте осъдили, на вас ще се отмери със същата мярка, с която сте осъдили другите.

Ако ние съдим брата си като грешник и Бог ни съди така, ние имаме само един път – в ада.

Бог ни съди в светлината на чудното Изкупление на Исус Христос.

“ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“.

Това обещание е изградена върху вашето желание да споделяте това, което Той ви дава. Готови ли сте да предадете Божието благословение на другите ли?

Може да се кажете: „Чакай малко! Не съм достатъчно богат, за да бъда щедър“.

О, без значение колко имаш, можеш да бъдеш щедър. Има една история за една жена в Библията, който имаше само две стотинки, но все пак тя ги даде.

Това е мит, че “ не разполагате с достатъчно, за да давате“. Винаги може да се даде. Всъщност, чрез даването, Бог ви изпитва.

В Библията се казва: “ Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога“.

Когато преминаваме през трудности, кажете: „Боже, аз не разполагам с много, но каквото имам, аз съм готов да споделя. Имам само малко храна тук, но аз съм готов да покани някой на вечеря“.

Бог обещава да направи три неща: Първо, вие ще расте духовно. Второ, той ще ви използва, за да се отговорите на потребностите на другите хора. И трето, Бог чрез вас се прославя.

Когато вие дадете каквото и колкото трябва, Бог ще отвори вратата на благословението в живота ви и то ще бъде такова, каквото не можете да си представите.

По време на Първата световна война, синът на Лев Толстой Михаил Л. Толстой служил във 2-ри Дагестански полк на Кавказката родна конна дивизия.

На наградите, които били давани на поданици с нехристиянско вероизповедание, изображението на християнските светии – Св. Георги, Св. Владимир, Св. Ана и т.н., били заменени с държавния герб на Руската империя – двуглавия орел.

Въпреки това планинците много скоро помолили да им върнат наградите със Св. Георги – „конникът“, защото сред тях започнало да се затвърждава мнение, че са награждавани с „пиле“ – двуглавия орел. Правителството се съгласило и върнало образа на Св. Георги върху наградите.

В полковете на дивизията съществували утвърдени планински традиции и обичаи, като уважение към по-възрастните, гостоприемство и други. Това налагало особен отпечатък в бита, а също и на службата  в дивизията.

Гостите в частите на дивизията се срещали, както у дома в Кавказ. Младият офицер показвал уважение към по възрастните конници, особено при по-дълго пребиваване на едно място, по време на почивка, което било в разрез с военния устав, но било съгласно планинските обичаи.

Дивизията е имала големи успехи. През май 1916 г. Черновци гордостта на Кабардинския конен полк са пленили 1483, сред които е имало 23 офицера. Количеството на пленените в цялата дивизия 4 пъти надвишава нейния състав.