Слънцето уморено простираше последните си лъчи над парка. Свежата зеленина намекваше за прекрасния ден, който вече си отиваше. Дори птичките млъкнаха, за да се приготвят за настъпващата нощ.

Ирена беше с лек грим, тъмни джинси и светло синя блуза, прилепнала плътно до тялото ѝ, а буйната и руса коса се развяваше от вятъра. Боби я наблюдаваше отстрани  и я изпиваше с очи.

– Искаш ли да ти покажа нещо? – каза Боби едва доловимо.

После извади портфейла си, порови в него и ѝ подаде една банкнота.

– Не съм искала пари от теб,-  недоволно сви устни Ирена.

– Това, което ти дадох не е просто банкнота, – засмя се Боби, – в нея има нещо много интересно.

– Ооо! – възкликна Ирена. – виждам върху нея има много подписи. Какво означава това?

– Това е войнишки долар.

– Войнишки долар?! – прошепна почти като ехо Ирена.

– Това е една стара традиция, – започна да обяснява Боби. – Преди да ги прехвърлят в Аляска и след това Пърл Харбър, войниците първо изписвали имената си върху банкнотите и едва след това отивали да ги изхарчат в бара. Скоро в Сан Франциско отново се натъкнах на такава банкнота.

– Това навярно е един начин да си спомним за тези обречени момчета, – каза с тъга Ирена.

– Да, – прибави Боби, – късчета безсмъртие.

Край тях хората се разхождаха, младежи се усмихваха едни на други, щастливи, че са заедно. Възрастни се подпираха и крачеха със своите спомени.

Но всички отдавна бяха забравили онези весели момчета, които бяха принудени да минат през месомелачката на войната. За тях си спомняха само близките им, които тъгуваха за тях.

И днес военни конфликти, стълкновения, насилие и кръв. Не можахме да се научим, че животът е даден, да се живее, а не да се отнема насила.

В Сан Франциско живее лъчезарен художник, чиито картини са заредени с радост, усмивки и веселие наоколо. Той има жена и три деца, които са станали главни герои на рисунките му.
Колко необикновенни и щастливи мигове могат да се случат около нас. Но често ние ги пропускаме, дори не ги забелязваме….
Паскал Кемпион е нарисувал много илюстрации, с които ни учи как да видим щастието. Не можеш да ги разглеждаш без да се усмихнеш, а това е началото на радостта.

Преди 15 години, жителят на Сан Франциско, Тимъти Рей Браун преминали тестове за ХИВ. Така в 30-те години Браун става човек с ХИВ-позитивен статус. Скоро след това този млад мъж бил диагностициран с левкемия.

През 2007г на Браун в Берлин трансплантират стволови клетки в костния мозък. Година по-късно, при поредния анализ се установило, че в организмът на мъжа няма и следа от левкемия и ХИВ.

Лекарите смятат, че донорът на костния мозък присаден на Браун е имал имунитет срещу ХИВ. Това явление е доста рядко и се наблюдава само при 1% от бялата раса.

В близкото бъдеще е трудно да се мечтае всички случаи на ХИВ-СПИН да бъдат изцерени. Но този случай е богата почва за изследване.

Изследователят от Калифорнийският университет Пол Волдбердинг заявил, че присаждането на костен мозък, само по себе си, е голям риск. Просто при лечението на Браун някакъв елемент е очистил организма от вируси.

Британецът Дейвид де Ротшилд  е решил да установи нов рекорд.
Той ще направи пътешествие дълго 17 700 мили през Тихи океан с лодка, изработена от пластмасови бутилки.
Плавателният съд, с който ще се извърши това дълго пътуване е дълъг 18 метра. Той ще премине разстоянието от Сан-Франциско до Сидни.
За да се държи над водата ще му бъдат необходими 12 хиляди двулитрови пластмасови бутилки.