В салона, където подстригваха седеше дядо и чакаше реда си. Беше добре облечен и парфюмиран.

Фризьорката го попита:

– Как искате да ви подстрижа?

– Подстрижете ме според сегашната мода. Искам да изглеждам добре.

Самият старец изглеждаше привлекателно, отчитайки възрастта му.

Обикновено на такава възраст искат:

– По-късо и по-бързо.

А ето яви се индивид, който иска да бъде подстриган „модно“.

Девойка от съседния стол се обади закачливо:

– Истински младоженец.

Всички в салона започнаха да се усмихват.

Старецът без капка обида в гласа, заяви:

– Всъщност, аз наистина съм младоженец.

Хората започнаха да се усмихват снизходително. Изглежда дядото е млад по душа. Нека бъде такъв, щом той така иска.

Старецът пооправи косите си, стана от стола и каза:

– Днес празнувам златната си сватба.

Американската компания Tesla Motors е доизпитала софтуера на своите електромобили, включвайки в него възможност за принудителна вентилация и охлаждане на купето.

Тази функция е наречена Cabin Overheat Protection – защита от прегряване на салона. Тя може да се активира след актуализация на софтуера до версия 8.0.

В Съединените щати от началото на 2016 г. от прегряване в колите са убити повече от 30 души, включително и забравени от родителите деца.

Различните компании предлагат разнообразни решения на този проблем. Например, в някои версии на Toyota Prius се използват слънчевите панели, които захранват вентилатора на купето, когато запалването е изключено, но чрез тях охлаждане на въздуха не става.

Нова функция в софтуера позволява на Tesla Model S постоянно да следи температурата на въздуха в купето. Ако тя надвишава 40 градуса по Целзий, системата автоматично ще включи климатик и вентилация.

Продължителността на програмата е ограничена до 12 часа след изключване „запалването“.

Функцията за охлаждане в купето на паркиран автомобил е доста енергийно ефективна. Тя ще работи цяла година, преди напълно заредената батерия на Tesla Model S да се разреди. Функцията може да бъде деактивирана.

При новата версия 8.1 ще бъде възможно да се определи максималната и минималната температура в купето.

Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

За основа е взета универсална LADA Largus. С разработката се занимава дъщерното дружество АВТОВАЗ – компания „ВИС-Авто“.

Разработчиците са планирали да преоборудват автомобила така, че пътникът с увреждания да може да излиза от колата на инвалидна количка.

Това предполага внасяне на изменения, както в оборудването на салона, така и промяна в силовата структура на тялото.

По-рано на базата на „Ларгус“са били планирали да създадат линейка.

Времето се постопли и в салона на читалището отново се появиха желаещи да дават концерти.
Това беше като полъх на освежаване в сезон, който всички очакваха с нетърпение. Не само поради затоплянето, но и заради промените, както ставаха, както в природата, така и в хората.

Игор Симеонов успя да извоюва поредната си победа. След дълги преговори, той обеща на хората работещи в читалището:

– Ще чуете прекрасна музика, предимно от класиците. Вярвам, че ще останете доволни.

– На сцената имаме добре акордирано пиано …. – започна да обяснява Николов.

Той бе човекът, който се грижеше за добрата организация на подобни мероприятия, но внезапно бе прекъснат от скочилия Симеонов:

– Пиано? – засмя се саркастично Игор. – Вижте какво, колкото и добре да сте акордирали пианото си, то няма да ми върши работа.

– А на какво ще свирите? – погледна го с недоумение Николов.

– Аз имам прекрасен роял, – уточни Симеонов. – Той има такъв прекрасен глас, че когато човек седне да свири на него, музиката се лее като вълшебна приказка от звуци.

– И вие ще го докарате тук? – попита изумен Николов.

– Той не е толкова далече, – засмя се Симеонов. – Предната седмица свирих в друг град, който се намира само на 25 километра от вашия. Роялът винаги ме следва, където и да отида.

И наистина „висококачественият“ музикален инструмент пристигна, но трябваха носачи, които да го пренесат на сцената. За съжаление нямаше такива хора на разположение.

От там мина младеж в работни дрехи, целите изпръскани с вар и Симеонов се обърна към него:

– Извинете, бихте ли ми помогнали. Довечеря ще свиря във вашия град. Докараха ми рояла, но няма кой да го пренесе на сцената.

Младежът бе як и мускулест, за него това не бе проблем.

– Добре, бих ви помогнал, но съм сам. Ако вие дадете едно рамо…, – каза нерешително младежът, – ще успеем двамата.

На Симеонов му хареса идеята. Винаги минаваше за слабак. Често му се присмиваха за несъразмерната му фигура, А сега се намери човек, които не се притесняваше от вида му и го помоли за помощ.

„Защо пък не, – каза си Игор“.

Двамата хванаха рояла, внесоха го в салона и го качиха на сцената. Симеонов седна на първия ред, да отдъхне. Младежът също седна, но пред рояла. Ръцете му погалиха клавишите и под тях се разнесе музика и то не каква да е. Той свиреше кантата на Бах.

Чули музиката любопитни глави се показаха на вратата, а после нахлуха в салона и приседнаха на близките редове.

Изпълнението бе съвършено. Учудени лица устремиха поглед към якия младеж, който унесено продължаваше да свири.

Когато свърши, от салона се чуха ръкопляскания.

– Дори и аз не съм свирил така на този роял, – каза Игор. – Бях усетил прекрасният му звук, но  …. който и да сте младежо …. след вас не бих могъл да свиря….

Николов бързо влезе в салона и понеже беше чул само последните думи на Симеонов изкрещя на младежа:

– Какво си въобразяваш, че правиш там? Да не си повредил музикалния инструмент на нашия гост. Отивай си на строежа, тук не ти е мястото.

Младежът стана, слезе от сцената и спокойно се отправи към вратата.

– Какво говорите? – притеснено започна Игор. – Той е истински талант. Какъв строеж? Дори аз не бих могъл да свиря така….

Всички погледи се устремиха към вратата, но младежът бързо бе напуснал сградата …