В определен момент всеки човек трябва да приеме признаците на възрастта, въпреки че му се иска да се запази и да продължи младостта си.

Някои жени, които са объркани от тези въпроси и прибягват до различни скъпи методи за подмладяване.

Но не забравяйте, че има естествени алтернативи, които ще се използват в дългосрочен план, например, храната. Тя играе важна роля в процеса на стареенето на организма.

Може би трябва да преразгледа диетата си и да включвате храни, които запазват младостта.

Авокадото е един от продуктите, които съхраняват младостта. То е отличен източник на полезни мононенаситени мазнини, които помагат за намаляване на лошия холестерол в организма.

Освен това авокадото е наситено и има излишък на витамин Е, който запазва младостта на кожата.

Калия, който присъства в авокадото, помага за предотвратяване на застоя на течности и високото кръвно налягане.

Литературните произведение създадени в Африка за разлика от европейските са устни произведения. Красотата на изложението се използва за построяване на по-ефективен диалог със слушателите.

Най-старият жанра на устната литература в Африка е приказка за животните. Много често в тези творби се показва хитър герой (мошеник) роля, в която може да действа заек, костенурка, паяк. Особеността на африканските разкази за животни е, че те са в класическата форма и не съдържат никакви морализации.

Записването на устните произведение от Африка е започнало през колониалния период. Първите колекционери на местни легенди са станали пътешествениците и мисионерите от  XVII-XVIII век.

Благодарение на това били съхранени произведенията на народното творчество. Някои произведение са били съживени благодарение на обратния превод от европейските езици в езиците на народите, от които те са били записани.

Огромни форми на устната литература в Африка се явяват различните епоси.  Това са легендите „Silamaka и Pullori Woolli“ и „Mandingo Sundyata“ от Мали, „Легендата на Mvindo Nyanga“ от Централна Африка. Към епична поезия на X век се отнасят епическите поетични приказки на Судан.

Слънчевата светлина зарежда с енергия Т-клетки, които играят централна роля в имунитета на човека.

Всички знаем как слънчевата светлина спомага за образуването на витамин D, който влияе върху имунната система.

Изследователите са открили, че ниските нива на синята светлина в слънчева светлина са причина Т-клетки да се движат по-бързо. Това е първата записана клетъчната активност на човека в отговор на действието на слънчевата светлина.

Т-клетки, независимо дали  са помощници или убийци, трябва да се движат, за да вършат работата си, за да стигнат до мястото на инфекцията и да организират отговор.

Резултати показват как слънчевата светлина активира ключови имунни клетки и повишаване тяхното движение.

Докато за производството на витамин D се изисква ултравиолетова светлина, която може да причини развитието на рак на кожата и меланом, то синята светлина от слънцето, както и специалните лампи, са напълно безопасни.

Авторите добавят, че трябва да се направят много експерименти, за да разбере какво точно е влиянието на тези резултати, но те предполагат, че ако активирането на Т-клетките има само положителни аспекти, на пациентите може да се предлага светлинна терапия, която  ще активира техния имунитет.

В японската префектура Ехиме се е появила много интересна къща. Формата ѝ наподобява на ветрило.

Едностранния разширяващ се покрив плавно преминава в бетонна ограда, образувайки правилни линии.

Освен това прозорците гледат на изток, което дава възможност на собственика всеки ден да се любува на изгряващото слънце.

Къщата е проектирана така, че да прилича на ветрило. Бетонните страни от двете страни изпълняват ролята на ограда и ограждат живеещите вътре от любопитните погледи на съседите. Подобен дизайн е дал възможност за уютна тераса.

Всички помещения за настаняване, с изключение на спалнята, се фокусирани върху първия етаж. Подовете в кухнята и хола са на различна височина (40 см), което позволява визуално да се раздели пространството.

Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.