Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

Михаил доста възрастен, а днес разглеждаше детските ранички в магазина.

Той се обърна към жената до него:

– Днес е рождения ден на внучката ми. Надявам се, че ще и хареса моя подарък.

Тя само повдигна рамене.

На касата Михаил стискаше розова раница с анимационен герой. Изглеждаше развълнуван.

Няколко часа по-късно той поднесе подаръка на внучката си.

Когато детето видя раничката, която дядо ѝ бе подарил възкликна:

– Не харесвам този герой! Мразя розаво!

Баща ѝ смръщи вежди:

– Михаела, извини се.

– Но аз не я харесвам, – оплака се тя.

Нараненият поглед на Михаил бе трогателен.

Как ли се чувства нашият Небесен Отец, когато се оплакваме?

Нека бъдем благодарни за даровете, които ни е дал.

Ема имаше рожден ден. Приятелката ѝ Катя предложи:

– Хайде да отидем в салона за красота. Наскоро го откриха, много е хубав. Сама ще се убедиш.

Ема бързо се съгласи и двете отидоха в салона.

Успокояваща музика и личен придружител ги посрещнаха в спокойния, слабо осветен спа център. Цялото преживяване беше тихо и отпускащо.

Двете девойки не можаха да сдържат смеха си, когато прочетоха надписа поставен на масата:

„Тази органична грижа за косата ви дава повече от това, което търсите. Тя ви дава спокойствие“.

Ема прошепна на приятелката си:

– Продуктите за коса не носят траен мир, но често се задоволяваме с временно облекчение, когато светът ни стресира.

– В действителност истинският мир не идва от нещо, а от Някого, – подчерта Катя. – И това е Исус, Който ни предлага мир за днес и за вечността.

– Мирът с Бога е повече от просто чувство, – добави Ема, – това е дар, който получаваме чрез вяра в Исус. Независимо дали се чувстваме близо до Бога или не, Неговият мир е достъпен за нас в салон или болница, във времена на спокойствие и времена на хаос.

Симо навършваше четири години. За рождения си ден пожела:

– Искам хеликоптер с дистанционно.

Едва дочака денят, в който очакваше да получи мечтания подарък.

Когато му подадоха опакована кутия с красива панделка, Симо не даде да развържат подаръка, а бързо разкъса хартията и извади хеликоптера.

Опита се да го пусне да лети, но той падна на земята.

Разочарованието му бе голямо:

– Счупен е. Не работи.

– Не е счупен, – поясни баща му. – Трябва да му се сложи батерия.

– Не, счупен е, – настояваше Симо.

Колкото и да се опитваха да му обяснят, той не възприемаше. Само избута хеликоптера на страни и заяви категорично:

– Безполезен е.

И всичко това, защото не работеше, както е очаквал.

Колко често се държим като четиригодишни деца, вкопчвайки се в предварително замислените си идеи за това как трябва да се развият нещата?

Независимо дали става въпрос за кариерна възможност, партньор в живота, родителство или някакво друго ново начинание, не трябва да изоставяме надеждата, когато реалността се разминава с нашите желания.

Вместо това, трябва да се доверим на Бог. Той има изключителен план за нас, дори и да не го разбираме.

Не пропускай великолепните Му благословения само, защото не очакваш да дойдат по начина, по който идват.

Марко бе въодушевен:

– Намерих идеалния подарък за рождения ден на баба.

– Това е страхотно, – отзова се веднага сестра му Таня. – И какво си решил да ѝ подариш?

– Гривна …

– О, – реагира разочаровано Таня.

– Но тя съдържа любимите ѝ скъпоценни камъни.

– Е, тогава може да ѝ се хареса, – някак уклончиво се съгласи Таня.

Намирането на идеалния подарък за някого води до напрежение, но човек се радва, когато успее в това начинание.

– А по твоя джоб ли е тази гривна? – попита загрижено Таня. – Нали каза, че съдържала скъпоценни камъни.

– Е имам малко спестени пари, – повдигна вежди Марко. – За това, което не ми достига щях да помоля татко …

– И аз имам малко, мога да ти помогна, – подскочи с готовност Таня. – Колко ти трябват?

– Не ми стигат някъде около стотина лева …

– Давам ти ги, но подаръкът ще е от двама ни.

Марко въздъхна:

– Добре.

Все пак това бе малката му сестричка.

Много от нас искат да дарят на някого спокойствие, почивка или дори търпение.

Ех, да можеше да се купят и да се увият с панделка!

Такива подаръци е невъзможно човек да подари на друг, но Исус, Бог в човешка плът, може да даде на онези, които вярват в Него.

Нямаме способност да дадем на нашите близки допълнителната доза търпение или подобрено здраве. Нито пък е по силите ни да им дадем мира, от който всички отчаяно се нуждаем, за да издържим в битките на живота.

Но можем да бъдем водени от Божия Духа, за да им говорим за Исус, дарителя на истинския мир.