В Рим имало специализирано учреждение на свещениците, известно като фециали, чието единствено задължение било извършването на ритуали, свързани с войната.

При последната фаза на ритуала за обявяване на война се хвърляло копие на територията на врага.

До началото на третия век преди Христа Рим значително се разширил, завземайки почти целия Апенински полуостров и хвърлянето на копие на територията на противника станало, меко казано, нецелесъобразно.

Свещениците измислили алтернатива. Част от земята около храма Белона, богинята на войната била обявена не за римска и копието хвърляли на нея.

Учениците в Тайланд всяко утро започват с особен ритуал учебния процес. Покланят се един на друг и се прегръщат.

Така те изразяват любов и уважение един към друг.

Този прост и трогателен начин ни напомня, че солидарността и хармонията са много по-важни от дребни обиди, разногласия и спорове.

Нека си пожелаем повече добро и уважение един към друг.

Много гении си имат някаква страност. Лудвиг ван Бетховен съще не бил лишен от такава.

Този велик немски композитор, пианист и диригент, преди да седне да пише музика, поредния музикален шедьовър, си потапял главата в съд с ледено студена вода.

С времето този ритуал станал толкова естествена привичка за класика, че той не се разделил с него до края на живота си.

Основният ритуал на Пасхата е „Седар“, празнична вечеря на семейството, на която се разказва историята за изхода на евреите.

Значението на думата „Седар“ – סדר на иврит е „ред“, предполагащ конкретна съгласуваност за молитви, които се четат, както и продуктите, които могат да се ядат.

Интересното е че думата „Седар“ според структурата си се свързва с думата „сдера“ – שדרה, която означава булевард, алея.

Каква е връзката между тези думи?

Основната роля на булеварда е да свързва части от града. По същия начин, пасхалния Седар свързва с еврейските традиции.

Главната цел е да се предаде историята на народа на Израел от поколение на поколение. Точно това прави еврейският език иврит в продължение на четири хилядната еврейска история. Повече от всичко друго, този език е бил отговорен за вечното запазване на еврейската идентичност.

Модерната светска цивилизация изглежда нерелигиозна. Що се отнася до идолите, тя не приема старите религиозни форми на поклонение, ритуали и свещеници. Не създава свои собствени химни и молитви към идолите си.

Съвременната цивилизация си има свои идоли като съвременни мислители, светски и религиозни; желание за безопасност, удобство, успех, кариера, грижа за здравето, може би вечна младост. Какво ли не прави човек за да се подмлади!

Можем да изброим още много неща, които за съвремения човек са много важни. За тях той е готов да направи всичко.

Всички тези кумири държат човекът в постоянен страх от загуба. Затова Йоан Павел II, наречен съвременната цивилизация цивилизация на страх, в която липсва надежда.

Такава цивилизация убива човека.

За това Божието Слово ясно казва “ Дечица, пазете себе си от идоли“.