На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Потребителите на Windows Phone скоро няма да се безпокоят заради изгубеният си телефон, тъй като Nokia въведе собствено решение за проблема. Финландският производител на телефони е подготвил нов продукт, който ще помогне на потребителите да намират не само телефона си, но и други изгубени предмети.

Ново устройство се нарича Tag Treasure и използва NFC и Bluetooth 4.0, които Nokia ще инсталирате на новия си Windows-телефон през предстоящата актуализация на Lumia Amber

Потребителят може да свърже аксесоара към телефона Lumia чрез NFC, а след това да ги отпрати чрез отделен пункт в меню.

Nokia ще пусне и приложение Treasure Tag, което ще позволи на потребителите да се определи местоположението на телефона чрез карта, която ще включва увеличена реалност.

С Tag Treasure ще се намери телефона, в ръчен режим. За да направи това, потребителят ще трябва да натиснат бутон и когато телефонът е наблизо, устройството ще излъчва някакви звуци. Treasure Tag има вградена батерия, която е достатъчна за около шест месеца.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.

Най-големият в света покрив без допълнителни подпори, който защитава от слънце и дъжд наскоро е бил построен в Южна Корея.
6000 тона стомана на 95-метров перваз плава във въздуха, конзолно без допълнителни подпори. Покрива е конструиран от виенско архитектно студио Coop Himmelb(l)au.
Те са измислили мрежеста структура върху, която са опънати другите покривни елементи.
Това е изключително смело решение, като се има предвид огромното платно, възможните земетресения и силни бури, които редовно се спускат на Южна Азия.
Разработчиците твърдят, че нито земетресеня, нито урагани могат да разрушат този висящ екран, както наричат този покрив.
Но аз бих се страхувала по време на катаклизъм да стоя под него, дори някъде наблизо.

Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.