Властите на предградието Уайтсборо, намиращо се в северната част на щата Ню Йорк, е взело решение да промени емблемата на селището, на която е изобразен  бял мъж, който души индианец.

Кога и как ще се промени изображението остава за сега неизвестно.

Майор от полицията Патрик О’Конър е казал, че гербът изобразява многогодишната борба на основателя на селото Хю Уайт и индианците от населяващо тази територия племе Онайда.

Според активист за правата на човека, решението за промяна на изображението е  повлияно от критики от страна на медиите след края на лятото на 2015 г., когато е публикувана в интернет снимка с логото.

За промяната жителите са гласували на 12 януари.

През юни 2015 г. жител на щата Ню Йорк, Бен Милър е публикувал в интернет на страница на Change.org петиция за промяна на изображението, което смята за обидно.

Предложението е събрало около 10 хиляди подписи.

Виктор се двоумеше в нерешителност. Вятърът развяваше буйният му перчем, но това не му помагаше особено много.

– Скачай! – чу той Станислав, който стоеше до него.

– Страх ме е . Това са цели дванадесет метра.

– Какво толкова? Затичай се, затвори очи и скочи.

– Никога до сега не съм скачал от такава височина. Даже и от два метра не съм скачал във вода, защото съм получавал синини по гърдите. А тук е шест пъти повече.

– Навярно си имал неуспешен опит и сега си мислиш за него?

– Да.

– Ако тогава не си се ударил лошо и все пак си се гмурнал във водата, ти и сега би го направил.

– И тогава ме беше страх, както и сега.

– Ако носиш в себе си спомена за неуспешния опит, той ще те съпровожда навсякъде и нищо ново, интересно и смело няма да можеш да направиш в живота си. Не става въпрос само за този скок, а в живота си изобщо. Нима ти не искаш да се избавиш от страха си?

– Разбира се, че искам. Влизал съм в ледена дупка, скачал съм с парашут, лежал съм на пирони, ходил съм по въглени, бил съм се на улицата, но този страх ме преследва постоянно.

– Ти веднъж си го приел и си взел решение да се страхуваш. Така страхът е заживял в теб. Ти живееш вече доста време с него.

– Какво да направя тогава?

– Вземи решение и се откажи от своя страх. Ако се откажеш от него, в теб ще се освободи място, което трябва да запълниш с нещо. С какво искаш да го запълниш?

– Със смелост.

– Уверен ли си в това? Всеки път, когато трябва да скачаш, когато усещаш, че ти е страшно, ще се чувстваш смел. Готов ли си за това?

– Да искам да сменя страха си със смелост.

– Добре, тогава скачай!

Виктор стоеше на края на моста. Ниско долу проблясваше водата на планинското езеро.

„В душата ми има страх, но аз го заменям със смелост“, – помисли си Виктор.

Изведнъж той почувства неочакван подем. Дълбоко пое дъх, затича се и скочи във водата от дванадесет метра височина.

Така Виктор стана смел.

Големият математик Арабия лежеше неподвижно. Учениците му стояха около него и нетърпеливо чакаха да видят какво ще каже лекарят.

Той го прегледа и каза:

– Това е всичко, сърцето спря ….

Учениците натъжени, наведоха глави.

Изведнъж пристигна запъхтях един от учениците на Аравия и от прага започна да вика:

– Учителю, намерих решението на уравнението!

Всички ученици гневно се обърнаха към закъснелия, показвайки му, че трябва да запази тишина.

Но спрялото сърце на учителя изведнъж трепна и прескочи. Аравия със съвсем слабо движение на показалеца си извика закъснелия при себе си и без да отделя очи от него, прошепна:

– Кажи ….

Ученикът застана на колене пред учителя си и тихо му изложи решението си.

Аравия сложи ръка на главата му. На лицето на учителя застина усмивка.

Един смел пътешественик някъде в покрайнините на цивилизацията, бил заловен от войните на диво племе.

Според решението на вожда, чужденецът трябвало да умре. Но в този ден водачът на племето бил весел и шеговито настроен, за това предоставил възможност на пленника да избира.

Пътешетвеникът можел да каже само едно изречение. Ако думите му са верни, щели да го хвърлят от скалата, а ако каже лъжа, ще бъде изяден от дивите тигри.

Пътешественикът се възползвал от дадената му възможност. Той казал само едно изречение и бил освободен. Какво е казал пътешественикът?

Сега е ваш ред. Ако нямате „вдъхновение“ да мислите, въобразете си, че сте на мястото на пътешественика. Изглежда, че когато човек е в смъртна опасност, мисли по-бързо и намира изход.

Вероятно имате вече някакъв отговор, но и аз няма да ви измъчвам повече.

Отговор: Пътешественикът казал:“Ще ме разкъсат тигрите“. Ако го оставили на тигрите, ще излезе, че пленникът е бил прав и тогава трябвало да го хвърлят от скалата. Но тогава възниква противоречие.

Ференц Лист се готвел да стане свещеник в Рим.

Тогава монахините го помолили да посвири на пияното за последен път на едно от богослуженита в Сикстинската капела.

След като Лист изпълнил молбата им, те останали във възторг. Втурнали се към него и го обсипали с целувки.

Тогава  папа Пий IX взел решение:

– Заради доброто на духовенството на религиозната кариера на Лист трябва да се сложи край.

Така на композитора било отказано посвещение в духовен сан.