В калужкото село Исте в парк се намира интересен музей „МУ МУ“  – МУзея МУсора или музей на боклука.

Сред експонатите на музея има сувенири, арт инсталации, портрети на известни личности, предмети от интериора, скулптори. Всички те са направени от боклук, ненужни вещи.

Авторите на произведенията на „боклучавото“ изкуство творят прекрасното от нищо. Парчета стъкла, пластмаса, стари монети, дискове, различни железа, всичко става за работа.

Човек може да се чуди само на въображението и уменията на хората, които са създали този музей.

В рамките на пет години, група дизайнери, които работили при създаването на различни обекти – хотели, офиси, домове, музеи. В резултат на това натрупали много ненужни предмети, които е жалко да се изхвърлят. Те били събрани в склад с площ 1000 кв.метра.

Тогава се родила идеята за  музейна сбирка от отпадъци. Пространство, където вещите придобиват нов красив и весел живот, и най-важното не се изхвърлят в кошчето.

Знае се, че като помощници на играчите на голф по-добре се справят момичетата, отколкото момчетата. Те по-добре подават топките и стиковете.

Един чужденец, закъснял за играта в Япония и бил принуден бързайки да вземе момче на десет години за помощник. То не било много високо и от самата игра нищо не разбирало, но знаело само три думи на английски.

Благодарение на тях, момчето останало помощник на туриста до самия край на неговото пребиваване в страната.
След всеки удар по топката, независимо от резултата, япончето тропало с крака и викало развълнувано на английски:

– Много изкусен удар.

Първото голямо изобретение на Ууд е направено през 1899 г. То е било свързано със загряване на замръзнали тръби с електрически ток.

Зимата била много студена и земята замръзнала на осем фута на дълбочина, така че водопроводчиците имали много работа,  но явно те не могли да се справят с проблема.

Ууд решил, че електрическия ток преминаващ през метална тръба, трябва да я нагрява. Замръзналата земя около тръбите и леда в тях не провеждат електричество, така че няма никаква опасност за хората наоколо.

Експериментът се провел в дома на сенаторът Вайлеса, председател на Университета в Уисконси. В близост до къщата водопроводчиците, не могли да открият замръзналата тръба, те нямали представа къде се намира, защото тръбите били закопани дълбоко под земята.

Бил докаран трансформатор. Вторичната му намотка била включена към ел. мрежата, а първичната вмъкнали в крана на мазето на водоразглобяемия кран, който бил на триста фута от дома.

Токът преминавал през голям резервоар със солена вода и електроди, чрез които можело да се регулира неговата сила.

Затворили веригата и зачакали резултата при отворения кран в мазето. След десет минути се чуло бълбукане, а от крана плиснала струя ръждива вода, смесена с лед.

След няколко време се появил сервитьор със шампанско……

На следващия ден се появила статия в местния вестник в две колони, описваща успешното решаване на проблема, свързан със замръзналите тръби. Това съобщение било разнесено от Асошиейтед Прес из цялата страна.

Университета получил премия от правителството в размер двеста хиляди долара, а метода на Ууд се използва и до сега в цивилизования свят.

Ууд за това изобретение бил повишен в университета от преподавател до помощник на професора.

Изпълнени ли са всичките ви нужди днес? Ако не са, защо не са изпълнени? Според Божието Слово причина за това е, че изобщо не се молите или неправилно се молите.

Какво означава,  да се молиш правилно? Често това означава да се молиш, но да не очакваш резултати.

Много от вярващите използват молитвата като духовна ролетка. Те си казват: „Навярно нищо няма да се получи, но кой знае? От това да опитам, по-лошо няма да стане“.

Ако се отнасяте към молитвата си по този начин, по-добре си променете отношението.

Престанете да се молите, защото така трябва или защото това е част от служението ви в църквата. Молете се така, че да получите резултат.

Започнете да се молите в името на Исус, съгласно Божието Слово и всеки път очаквайте това, което сте искали. Може това да ви изглежда твърде самоуверено, но вие имате Библейски право да сте смели.

Съгласно Божието Слово вие имате покана от Отец „пристъпвате с дръзновение към престола на благодатта, за да получите“.

Думата „получавам“ е слово на увереност и означава „да овладееш“.

Така, че молете се, очаквайки да овладеете това, което ви е нужно и не само веднъж, а всеки път.

Когато не получавате отговор на молитвите си не отстъпвайте, като си казвате: „Разбира се, никога не знаеш, какво Бог смята да прави“.

Хванете проблема си здраво с двете ръце. Застанете пред Бога в молитва и чрез Божието Слово, разберете какво сте пропуснали и се коригирайте в ситуацията.

Когато се обръщате към Бога въз основа на Божието слово, с вдъхновена от Духа молитва, вие ще знаете, какво възнамерява Той да прави. Бог се готви да ви отговори, да удовлетвори нуждите ви по начина, по който сте поискали.

Започнете да очаквате, още днес това, което Бог ще направи за вас.

Всичко започна, когато жена му забременя. Тонг седеше в коридора на болницата и забеляза нещо, което не го зарадва много.

В кабинета влизаха бременни жени, а от там излизаха в сълзи без децата си.

– Как може да убие собственото си дете, – Тонг не можеше да разбере това.

Това силно трогна сърцето му и той закупи земя под планината. Там започна да погребва деца, чийто живот бе прекъснат, без да бе започнал изобщо.

Тонг помоли в болницата:

– Моля ви да ми давате тези неродени деца. Искам да ги погреба по човешки….

Разрешиха му и там той погреба повече от 10 хиляди бебета само през първите няколко години.

Питаха го:

– Защо постъпваш така?

– Надявам се, – казваше Тонг, – че ако бременни жени посетят това гробище, никога да не искат да се отърват от децата си.

Идеята му имаше резултат. Майките, които поради материални затруднения, не можеха да се грижат за бъдещите си деца, се обръщали към Тонг за помощ.

– Добре, дайте ми всички тези деца, – казваше им Тонг, – аз ще се погрижа за тях.

На гробището бе построен дом, който стана роден за повече от 100 деца. Тонг съчувстваше на тези майки и им казваше:

– Ще ви ги върна, когато нямате вече финансови и семейни затруднения.

Майките успокоени предаваха децата си в ръцете му.

– Ще се грижа за тях до последния си дъх, – казваше многодетния баща. – Надявам се, моите деца да помагат на хората, когато напусна този свят.

Очите на тези деца искряха от щастие. От такъв баща можем само да се поучим.