Днес „блуден син“ наричат човек, който е своенравен, непокорен, опак и капризен, който се е разкаял за делата си, а може да се приеме и за деца, които не слушат родителите си.

„Милосърдни самаряни“ наричат тези, които безкористно помагат на другите.

Под „безплодна смоковница“ в съвремието се разбира човек, чийто дела не достигат до никакви резултати.

„Целувката на Юда“ е синоним на предателство. Изглеждащо като дружба или грижа за някого, но в същност е висша степен на коварство.

В съвременния свят изразът „тридесет сребърника“ се възприема като цена на предателството.

Хитреците и лицемерите, които прикриват своите лоши намерения под маската на порядъчност и добродетели, днес наричат „вълк в овча кожа“.

Навярно ако се разровите ще откриете още такива думи и изрази, които водят началото си от Библията.

Сега е втората половина на горещия летен сезон в Израел. Започнало е събирането на гроздето, което е едно от най-важните селскостопански култури в Библейската земя на Израел.

Ден Tу бе-Ав (15-я ден на месец Ав) е известен като еврейската версия на Деня на Свети Валентин.  Какво казва Библията на иврит за лятната любовта?

В книгата „Песен на песните“ четем:

“ По смоковницата зреят първите ѝ смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди“.

אֵנָה חָנְטָה פַגֶּיהָ, וְהַגְּפָנִים סְמָדַר נָתְנוּ רֵיחַ; קוּמִי לכי רַעְיָתִי יָפָתִי וּלְכִי-לָךְ

В горния стих има две думи на иврит, които никъде другаде не се срещат в Библията.

Първата дума е פגיה  – pegia отнася до зелени смокини, които все още не са узрели, а втората дума סמדר -smadar се отнася до младите незрели гроздове.

Това използване на екзотичен речник е предназначен да събуди сетивата ни. Как можем да се съпротивляваме на влюбването?

Този пример показва как, как от библейските времена, чрез четене на иврит може да се придобият богат опит, което помага да се отиде отвъд буквалното значение на думите.

„Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си“.

Обърнете внимание тук на бедственото положение и героичната вяра, за която става въпрос.

Все едно човек си казва: „Въпреки, че бях доведен до крайност и не зная от къде да намерят необходимия хляб за храна, оглеждам се и виждам пустота и разорение около себе си, където по рано бе препълнена чашата и имаше изобилие от всякакви блага, сега са само налице признаците на Божия бич, но въпреки това, аз ще се веселя в Господа“.

Мисля, че тези думи трябва да бъдат написани с диамант на скала за вечността. О, ако бяха по Божията благодатта врязани в сърцето на всеки от нас!

Въпреки, че текстът е кратък, очевидно пророкът иска да изрази следното: В ден на скръб той ще се обърне към Господа, съхранявайки своето спокойствие по време на тежките преживявания. Дори ще направи повече от това. Сред всички несгоди ще съхрани радостта си в Господа и весело ще очаква милост от Него

Това е израз на героично упование, славна вяра и непобедима любов.