Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения.

Всеки ден те се оказват пред избор и вместо полезното избират лошото и вредното. Едва след това осъзнават, че неправилните решения водят към лоши последствия.

Цар Ровоам на инат отхвърли мъдрия съвет на старейшините на народа. Той послуша тези съветници, които му говореха това, което искаше да чуе. В резултат възникна конфронтация, което доведе до разделянето на страната.

„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

В живота на всяка крачка трябва да се вземат решения. Някои от тях могат малко да ни повлияят, но за това пък други, коренно могат да променят живота ни.

Как подхождаш при избора на решение?

Най-важното е във всяка ситуация да искаш Божията воля. Моли се . Обърни се към Библията. Потърси съвет от вярващи приятели. Помоли Святият Дух да те настави в правилния път.

Бог ни обича, за това Неговият път е винаги най-добрия.

Ахмад Прайга от Индонезия преди две години е попаднал в ужасна катастрофа. В резултат на това е загубил ръцете и краката си.

Въпреки това талантливият 19 годишен юноша, който обича да рисува, мечтае да стане художник.

Той иска да докаже, че уврежданията му няма да му попречат да се занимава с изкуство.

Държейки четката с уста, Ахмад рисува прекрасни картини.

Художникът е споделил, че творчеството го разкрепостява и му дава основание да живее по-нататък, изпълвайки всеки негов ден с нови цветове.

Въпреки, че нямали по-задълбочени инженерни познания, няколко ученички от средно училище в Сан Фернандо, Калифорния САЩ, измислили наистина нещо полезно, което може да помогне на много хора.

Момичетата са направили палатка, която се захранва със слънчева енергия и лесно се сгъва в раница, така че бездомните винаги могат да имат при себе си удобно място за почивка.

Талантливите ученички са работили над своя проект цяла година, но си струва труда. В резултат на това те спечелили не само уважение, но и награда в размер 10 хиляди долара.

Младите изобретателки са се превърнали в символ на добротата и вярата в човечеството.

В стаята се чуваше тихо бръмчене като в кошер. Учителите, привикани на поредното събиране, бяха притеснени.

– За какво ли ни е събрал пак? – мърмореше Горанов, като пристъпяше  нервно от крак на крак.

– Само да не е за инициативите в нашия колектив, – тресеше се от възмущение Маринова.

– А защо да не му предложим някоя и друга идея, – усмихна се предизвикателно Спиридонов,

– Престанете с шегите си, Спиридонов, това не ви е увеселително мероприятие, – скастри го Василева, възрастна учителка пред пенсия.

Скоро в стаята влезе директорът на училището. Той беше солиден мъж на средна възраст.

– Колеги, да започваме, – предложи той.

Григоров потърка длани, изправи се и каза много бързо:

– Колеги стига са ни обвинявали, че нямаме никакви идеи.

Останалите учители го погледнаха изненадано.

„Пак някой от неговите каламбури ще пробута, – помисли си Пейчев“.

Но Григоров не им обърна внимание и продължи:

– Предлагам за в бъдеще, да се оценява трудът ни спрямо това, колко наши ученици, са приети в престижни учебни средни училища.

Останалите учители се стъписаха.

– Вероятно ще поискаш на гимназиалните учители  да се оценява трудът по приетите във висше учебно заведение, – продължи шеговито мисълта му Минчева.

– Става въпрос за нашето училище и трудът, който полагаме, – наблегна Григоров. – Тук им пишем шестици, а на приемните изпити за средните училища изкарват двойки. Това на нищо не прилича!

– Какво сме виновни ние, като някои се плашат на изпита и всичко им се изтрива от главата, – защити учениците Иванова.

– За един двама, как да е, – каза Григоров, но за повече от 50 процента, това е безобразие. На какво сме ги научили?

Директорът на училището, който обичаше новите идеи, които бяха рядкост в този колектив подкрепи Григоров:

– Такава хубава идея не трябва да се изпуска. Вярвам, че колективът ще разбере, че целта на предложеното е да се издигне авторитета на нашето училище. Мисля, че трябва да я приемем и да я приложим на практика. От сега нататък трудът на всеки учител в нашето училище ще се оценява по показаните резултати на приемни изпити в средното училище и брой на приети наши ученици в елитни гимназии.

За всички това бе гръм от ясно небе, но ….. връщане назад няма.

Ако искате да се насладите на далечна галактика и не разполагате с достатъчно силен телескоп, може просто да поставите малка „вселена“ в градината си или на перваза на прозореца си.

Петуния от сорта „Night Sky“ изглежда така, сякаш на всяко от листенцата ѝ е скрита малка звездна система.

Такъв неземен модел за цветове се получава в резултат на падане на дневната и нощната температура на въздуха.

За да се достигне по-добър резултат и особено впечатляващи цветни венчелишчета, градинарят трябва да се погрижи, така че петунията да бъде през деня при температура от около 37 градуса по Целзий и през нощта – около 10.