Есента ни стопли с лъчезарното си слънце. Нивите се раззелениха. А добитъка се зарадва на възможността да попасе свежа зеленина.

Тодор бе изпаднал в трудна ситуация и не намираше изход от положението.

Той сподели това със със стария си баща, който всички тачеха и наричаха „мъдреца“.

Свел глава Тодор слушаше стария Филип:

– Признай си, когато изпаднеш в трудно положение, желанието ти е да вземеш нещата под контрол.

– Ние всички искаме да преглеждаме, да инспектираме, …. – думите на Тодор прозвучаха по-скоро като оправдание. – Искаме да живеем с увереността, че всичко ще бъде наред и нещата, които не са, ще могат да бъдат оправени с известно усилие.

– И тайничко си мислиш: – усмихна се Филип, – „Ако планирам всичко внимателно и се трудя достатъчно, мога да превъзмогна всяко смущение, което ме гнети“.

Какво можеше да каже на това Тодор?

А старецът продължи:

– Проблемът идва когато нашите усилия не са достатъчни. Когато трудностите, които срещаме, са по-големи от възможности ни или са напълно извън нашия обхват на влияние. Когато срещаш обстоятелства, които бързо изчерпват твоите духовни, емоционални и физически резерви, може би ще поискаш от страх да се прилепиш към нещо здраво.

– И какво е това „здраво“, за което трябва да се хвана? – въздъхна тежко Тодор.

– Въпросът, който трябва да си зададеш, е: Дали моите безпокойства ме водят към Бог или към собствените ми ресурси? Държиш ли се за нещо различно от Господа, някаква форма на земна сигурност, вместо да Му се довериш да ти помогне? Запомни, че каквото и да държиш твърде здраво, ще го загубиш. В каквото и да се вкопчиш търсейки в него безопасност, то става идол за теб. Без значение дали е богатство, дарба, връзки с хора, които могат да ти свършат работа, власт, …

– Трябва ли да задържа Бог като източник на увереност? – попита Тодор.

– Тази роля по право принадлежи на Него, – удари с длан по коляното си Филип. – По скоро Той ще позволи да се провалиш, така че да видиш, че Той е твоя суверен и неизменен Господ. Бог копнее да се предадеш в ръцете Му. Той ще се грижи за всичко, което те засяга, по най-добрия възможен начин, а също и ще те подкрепя в процеса.

– Какво друго ми остава? – тъжно се усмихна Тодор.

– Въпреки че Господ ще те тества, Той ще изявява Своята безкрайна любов, – стареца потупа насърчително сина си по рамото.

Често количеството на уговорените по-рано пътници внезапно се увеличава и вместо трима, се качват шестима, става въпрос за частни полети.

А храната по време на полета е поръчана за трима човека. Тогава резервите спасяват положението, като хайвер, торти, палачинки,……

Случват се и куриози, когато храната или напитката свършват още по време на полета.

Една стюардеса разказва за един такъв случай:
– Известна бизнес дама беше решила да пътува със собствен самолет. А тя пиеше само Coca Cola light. Нищо друго не признаваше. Изглежда не бяха натоварили достатъчно количество от този напитка и тя свърши по средата на полета. А клиентката поиска нова порция. Наложи се да смеся остатъците от „лайт“ кола с обикновена. Дамата нищо не заподозря и полетът мина спокойно.

Стюардесата признала, че за тази неточност тогава и досега се срамува.

В Русия, повече от 50% от литиеви резерви са концентрирани в редки метали, които се намират в Мурманска област.

На брега на Семьоновското езеро се намира Мурманският океанариум, смятащ се за най-северния на Земята.

През 2005 г. е бил открит мост през Колския залив, който е станал най-дългият мост в Полярния кръг.

Освен това , през 2008 г. мурманският тролейбус е бил признат за най-северния в света. Той е имал пет действащи маршрута.

Карелският фронт бил единственият от всички фронтове през Великата Отечествена война, от където не са изпращали в тила на страната военна техника и въоръжение за ремонт.

Ремонтът е ставал в специални части, в предприятията на Карелия и Мурманска област.

Изследователите, ръководени от Джон Пани и Клаудио Граси доказали, че диета с ниско съдържание на калории, увеличава броя на стволовите клетки в мозъка, подобрява паметта и способността за учене.

Излишната захар уврежда мозъка. А именно – спира възпроизвеждането на стволовите клетки на хипокампуса – мозъчна област, която е отговорна главно за паметта. Тези клетки са от решаващо значение за ученето и паметта.

Нервните стволови клетки, са необходими за поддържането на функциите на мозъка. С течение на времето, ако те имат малко или лошо функциониране, това допринася за спад в когнитивната функция при пациенти в напреднала възраст.

Проучването показва, че излишъкът на глюкоза в мозъка, например, в случай на диабет, застрашава функцията на тези клетки, което намалява тяхната способност да се възпроизвеждат.

Излишната захар изгаря клетъчните резерви, които помагат на мозъка да произвежда нови неврони. По този начин, се получава по-малко нервна регенерация с последващо отрицателно въздействие върху когнитивните функции.

Изследването показва, че неправилното хранене и голямото количество захар, което ние дори не забелязваме в сладкишите, газираните напитки, продукти за бързо хранене, влошат когнитивната функция на мозъка.

Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.