Радко бе популярен механик в района. Той често се изтощаваше, но не от работа, а от измисляне на фалшиви автомобилни части, които трябваше да бъдат поправени.

– Господине, днес продадох толкова много резервни регулатори на двоично уплътнение, – обясняваше той на един свой клиент. – Не съм бил толкова уморен, откакто миналата седмица разпродадох хидростатичните въртящи се изпускателни синхронизатори.

Отсреща го слушаха внимателно, защото знаеха, че е професионалист.

Радко внезапно спря и се извини на клиента си:

– Съжалявам, но трябва да поръчам кристална черна дъска за долната част на смукателната тръба.

Понякога просто им казва:

– Трябва да поръчам част, а това ще отнеме четири седмици, за да стигне до тук и струва 1000 лева.

А всъщност по този начин си осигуряваше време за почивка, за това и измисляше всичките тези фалшиви автомобилни части.

Клиентите дори го хвалеха за опита му и приятното обслужване.

Един дори написа похвална рецензия в местния вестник:

„Той ме заведе под колата, за да ми покаже точно къде е винтът с нажежаема жичка . И ми обясни как се нуждае от специален ключ, за да свали целия двигател и да го смени. Той е страхотен механик“.

Радко скоро нае един младеж, за да му създаде база данни с фалшиви автомобилни части.

Сега вече не му се налагаше, да се изморява, като измисляше нови такива.

Днес учените не се съмняват, че при спорта, където се постигат високи резултати, ролята на психиката е не по-малко важна, от физическото състояние на спортиста.

Тим Нокс, професор от университета в Кейптаун е доказал, че мозъкът има подсъзнателни механизми за самосъхранение.

Те се проявяват, за да не може организмът да се приближи прекалено близко до опасностите. Нокс нарича този механизъм „централен регулатор“.

Според него, умората е защитна емоция, а не отражение на физиологичното състояние на организма.

Борислава бе навела глава и задълбочено мислеше. Явно нещо я смущаваше.

– Не разбирам, как е възможно да съществува плутоний в природната среда, – каза Борислава.- Това физически е невъзможно.

– Какво се учудваш? – засмя се Алекс. – Плутоният се среща навсякъде в природата. В случая не мога да си обясня само голямата му концентрация.

Изведнъж Алекс подскочи:

– Мисля, че знам отговора.

Борислава го погледна недоверчиво.

– Чувала ли си за Окло в Габон? – попита Алекс.

Борислава поклати глава.

– В началото на 70-те френска експедиция открила несъответстващи пропорции изотопи в няколко уранови залежи. Разликата била малка, но благодарение на нея разбрали, че нещо е станало с урана, – започна въодушевено обясненията си Алекс.  – Първоначално помислили, че пробата е замърсена, но това било невъзможно. Единственото логично заключение било, че природното ураново находище е достигнало критична точка.

– И се е достигнало до верижна реакция, – каза бързо Борислава. – Май някъде четох за това.

– Да, – съгласи се Алекс. – Природен ядрен реактор, който действал като атомна централа. В него имало всички необходими елементи. Гориво под формата на концентриран уран-235. Имало е и вода, която е действала като регулатор, за това верижната реакция не е достигнала до експлозия. Освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането до критичната точка.

Борислава бе зяпнала с уста и внимателно слушаше. Тя умееше да се концентрира и да извлича максимум знания от чутото.

– Водата, която е достигнала до урановите залежи, – продължи обясненията си Алекс, – е била с висока концентрация на калций, който е играел ролята на контролните пръти в атомната електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора достатъчно, за да се поддържа верижна реакция.

– И колко е продължила тази верижна реакция? – попита Борислава.

– Много, – усмихна се Алекс, – повече отколкото можеш да си представиш.

– И ти мислиш, че тази руда е друг ядрен реактор, подобен на този открит в Окло? – попита Борислава.

– Има разлика, – каза Алекс. – Тази руда е достигнала критичната си точка съвсем скоро. В противен случай плутония би се разпаднал. Предполагам, че  рудата е на прекалено много години, което според геологическите представи е едва вчера.

Борислава го изгледа смаяно.

– Възможно ли е има и други природни реактори, да кажем по-млади? – попита Борислава.

– Съмнявам се, – махна с ръка Алекс. – Ако има такива изобщо, те са дълбоко в земната кора.

Електрическият метроном по-рано е бил с размер на тухла и се е включвал в контакт. На него е имало няколко регулатора. Един от тях е отговарял за скоростта на метроном, а другия за силата на звука. За да възпроизвеждат ударите, устройството е било оборудвано с малък говорител. Някой майстори са успявали да сложат още едно гнездо за слушалки.
Сега електронните метрономи работят на батерии, техният размер е малко по-голям от кибритена кутия. Те имат много функции, които са наистина полезни. Ето някои от тях: метронома може да се настрои така, че на всеки „първи“ дял той да удря по-силно и по-звучно. С помощта на тази функция по-лесно се ориентирате в такта. Могат да се създадат различни ритмични групи, за да се улесни отчитането на сложните тактове. Темпото може да бъде определено не само на четвърт дължина, а на каквато ви е удобно.
Този метроном е по-удобен, защото заема малко пространство, работи с една  батерията, може да работите с него, без да пречите на другите, като използвате слушалки, мултифункционалност.
Има и недостатъци. Понякога батерийката може да се разреди.

Това умение се развива у майки с деца до 4 години. По-нататък не действа, защото не е необходимо.

Като резултат от това умение човек получава способност по температурата на памперса и неговата плътност, да определи дали е напикан и намират ли се в него екскременти.

Като допълнение човек може да определи температурата на млякото, само по една капка от него.