Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Доктор Лечев беше по-голям от Асен поне с двадесет години. Когато се срещнеха пред блока винаги се поздравяваха. Почти нищо не знаеха един за друг.

Днес докторът видя оклюмалата физиономия на Асен и го заговори. Той бе чул през какво минава младият човек. Може ли да затвориш устата на хората?

– Още не съм оглупял от старост и знам как стават тези неща, – каза той. – Ще ти разкажа една история от живота си, в която има послание.

Асен го изгледа изненадано, но кимна с глава и каза:

– Добре.

– Когато с Маги се преместихме тук, току що бях приключил стажа си в болницата. Бях по-млад от теб. Обичах медицината и изгарях от нетърпение да започна практика. Маги много искаше да имаме деца. Тя търпеливо изчака да свърши стажа ми, но аз исках да градя кариера. Тогава се появи синът ни.

– Дечко ли? –  попита Асен.

– Не, – отговори Лечев. – Дани се роди в неделя, в четири часа сутринта. Ти не го познаваш. Роди се много преди Дечко. Дани беше прекрасно дете, обичах го много, но го виждах за много малко време, само вечер, няколко пъти в седмицата. Понякога му четях приказки, преди да заспи, а в неделя двамата играехме заедно в парка.

И той посочи към парка, който двамата добре познаваха.

– Работех много до късно. Обичах го, но бях много зает. Имах претоварена програма и прекалено много отговорности

– Разбирам, – поклати тъжно глава Асен.

– Маги искаше да имаме и други деца, но аз казах  – не. Все още изплащахме някакви заеми, а бях и прекалено много заангажиран.. На нея това не ѝ харесваше, но се примири.

Лечев наведе глава.

– Дани почина на три години. Ракът го унищожи за кратко време. – Асен прочете в очите му много болка. – Не бих искал да се връщам към тези спомени, това дете не заслужаваше да преживее такова нещо.

Докторът изведнъж млъкна. Когато продължи, гласът му звучеше глухо:

– Ако Дани не беше починал, никога нямаше да имам Дечко. Сега Дани е само спомен, а животът на Дечко познавам от самото му начало до сега. Бях през всичките тези години по-близко до него и за това проследих растежа и възмъжаването му.

– Не разбирам, докторе, защо ми разказвате, всичко това?

Лечев постави ръката си на рамото на Асен и се взря в очите на младежа.

– Лошите неща, които се случват в живота, не са вечни, нито са лишени от надежда. След всичко преживяно, мен ме очакваше Дечко. И за теб има нещо специално, само трябва да вярваш.

– Отдавна не съм ходил на църква, – призна си Асен.

– Това помага, но на теб ти трябва и друго нещо.

– Какво? – погледна с очакване Асен.

– Желанието да оцелееш.

Известно е, че възрастта на дърво може да се определи по пръстените в сърцевината му. Причината за появате им е смяната на сезоните и забавянето или ускоряването на растежа на тъканите на дървото, в зависимост от тях.
Но това е валидно само за дърветата в умерения пояс.
В тропическите райони, където климата е еднакъв почти през цялата година и отсъстват периоди на засушаване и захладняване, при голяма част от дърветата не се образуват годишни кръгове.
За да се разбере възрастта им се прави анализ за концентрацията на едни или други химични елементи в дървесината.

Художничката Mona Caron е направила един доста необичаен проект, привлекателен със своята красота и гениална простота на дизайна.
Тя рисува на стените на зданията плевели, показвайки на зрителите целият процес на растежа. Момичето започва с рисунка на поникването и след това се връщат по няколко пъти на едно и също място, за да допълнят графитите с нови части.
Жителите на близките къщи виждат истинско чудо, как стъблото на вчерашно глухарче плахо си проправя път през пукнатините на тухлата, а на другия ден е вече увенчано с жълт пухкав цвят.
Изящните рисунки са достойни за старинен ботаничски справочник. Художничката много точно е изрисувала всеки детайл на растението.
Тук няма скандални и непочтенни места. Буйното смесване на боите и експериментирането с формата са присъщи на съвременния улично изкуство.
Момичето се възхищава на устойчивостта на дивите растения, които си пробиват път към слънцето, където и да се намират. И ги изобразява с удивителна точност.

Как ще прекарат лятната ваканция децата ни? В гори, паркове, в планини сред природата или в задушните и затворените пространства на градските апартаменти с конзоли, таблети и телевизори? Аз определено гласуват за първия вариант.
Британско изследване, проведено от Националния тръст по здравеопазването е публикувало страшни за мен цифрите: при децата часовете насаме с природата бързо намаляват. Те прекарват повече време между четирите стени на жилището си или във вътрешността на превозното средство, особено при задръствания.
За растящото поколение природата е една абстракция, а не реалност. Много деца не искат да идат сред природата, защото там „има много комари, бобулечки, които ги хапят и няма Интернет“.
Желанието за разходка е изместено от предпочитанието да се седи в социалните мрежи. Командата: „Марш в стаята си!“ вече не е наказание, защото там има множество мигащи устройства и връзка с Интернет.
Това „дисконектване“ на природата влияе отрицателно, както на физическото, така и на психическото здраве. Как изолацията от природата ще повлияе на растежа, вече може да се прогнозира, но нищо добро не се очаква в това.
Разбира се, това не е никаква медицинска диагноза, но точно описва това, което виждаме навсякъде: природата престава да бъде „майка“, „учител“, „детски кът“.