Ема бързо събираше багажа си в един голям куфар и постоянно поглеждаше часовника си. Предстоеше ѝ едно вълнуващо пътешествие, за което тя нямаше търпение.

В стаята влезе майка ѝ. Тя не знаеше с какво може да помогне на дъщеря си, за това стоеше мълчаливо край нея. Сърцето ѝ бе свито. Ема щеше да отсъства няколко месеца.

– Ще ми кажеш ли от кога знаеш, че Марин ми е брат? – Ема се обърна внезапно към майка си.

Какво можеше да ѝ каже тя? Въпроса беше доста болезнен за нея.

– Живееш дълго с един човек и смяташ, че го познаваш, както познаваш себе си, – заговори с болка Милка. – И изведнъж откриваш, че си прекарала живота си с мъж, който ти е толкова  далечен и странен за теб, сякаш никога не си говорила с него.

– Това не е отговор, – настойчиво я погледна Ема. – Искам да знам откога си разбрала всичко за Марин?

– Още от самото начало, – отговори с мъка майка ѝ. – Веднага след като пристигнахме в имението, той ми изневери с Гергана. Беше плах и несигурен, но една сутрин след закуска го видях да разговаря с нея. Смееше се и от време на време я галеше по косата. Не обърнах внимание на това, но скоро тя забременя и роди Марин.

Ема извади една дебела жилетка от скрина и се чудеше, дали да я прибави към претъпкания вече куфар.

– Щом си разбрала от самото начало, – попита Ема, – защо не го напусна?

– Аз го обичам, – отговори Милка без колебание – и още го обичам. Той ме е мамил и лъгал не веднъж, унижавал ме е десетки пъти, но дори и сега, след толкова години не мога да престана да го обичам. Винаги съм искала да бъда до него. Още от началото знаех, че е добър изобретател и исках да преживея с него успехите му.

Ема поклати невярващо глава.

– До сега съм си мислила, че сте съвършената двойка. Чувала съм го как говори пред хората за теб. Не веднъж е казвал, че без теб не би постигнал това, което е днес. Тогава и аз мечтаех за мъж, за който можех да допринеса толкова много …..

Милка погледна дъщеря си, усмихна се  и каза:

– В нашия брак имаше  и много хубави неща. Може би бяхме съвършената двойка, доколко това е било възможно. Баща ти беше силен човек и не би понесъл някой да мрънка и хленчи край него, за това през цялото време мълчах. Двадесет и пет години пренебрегвах раните, които ми нанасяше, ……. това не беше единствената му връзка, – Милка стискаше зъби пред дъщеря си, за да не се разплаче.

Ема седна на леглото и хвана ръката на майка си.

– Трябваше да ми разкажеш за това много по-рано, – въздъхна Ема. – Сега нещата щяха да бъдат съвсем други.

Ема погали майка си по косата неуверено, но с много любов и я попита:

– Какво ще правиш сега, мамо?

– Нищо, – каза Милка и с благодарност опря глава в рамото на дъщеря си. – Баща ти каза, че ще остане в столицата, както знаеш неговата работа много се разрастна там. Аз ще остана тук в имението. Никой няма да разбере, че сме разделени, поне няма да показвам, че това се е случило между нас.

– На твое място не бих приела така безропотно нещата, – войнствено надигна глава Ема.

– Какво друго ми остава? – въздъхна Милка. – Докато братята ти и сестрите ти пораснат, живота ще е поносим, но когато и те излетят от домашното огнище, ще се чувствам ужасно самотна.

Ема разбираше, че нещата са отишли твърде далече и не можеше да ги промени, но си обеща, че често ще навестява майка си и ще ѝ помага с каквото може.

За да установят някои особености на жителите в северните територии, учени от Новосибирск, близо три седмици са изследвали жителите на Гида в Ямало-Ненецкия автономен окръг.

Експертите успели да установят, че у коренните жители на Севера много бързо зарастват раните. Те рядко боледуват от рак и много добре възприемат антибиотиците.

Поради недостиг на въглехидрати в менюто на жителите от тундрата, при тях много бързо се развива алкохолна зависимост.

Почти при всички ученици в тундрата има 3 кръвни групи, най-разпространената се среща сред космонавтите.

Завеждащата лабораторита по популационна етногенетика в Новосибирския институт по цитология и генетика Людмила Осипова разказва, че основният вид храна на север е протеиново-липидната, тъй като хората ядат много тлъсто месо.

Кръвта им е много по-течна, отколкото при населението в европейската част. За това в нея не се образуват съсиреци и тромби, който водят до инфаркти.

Духовни наранявания и натъртвания всеки е имал. И както обикновено вътрешната болка не иска да си тръгне. Много от нас познават този род страдания, но не знаят какво да правят с тях.

Ние куцаме през цели си живот, надявайки се, че тези скрити рани по някакъв удивителен начин ще престанат да ни болят. Навярно си мислите, че допълнителен сън или малко повече от десерта ще ви освободи от тази натрапчива депресия, всичко това ще изчезне и ще ви остави на мира.

Но това никога не се случва.

Ако са те набили физически, след няколко дена почивка се възтановяваш, но изцелението на духовни рани не става толкова лесно. Дори с течение на времето състоянието на човек става още по-лошо.

Причината е следната, вместо да забравим тези болезнени провали, ние често продължаваме да живеем с тях, при условие че тези неуспехи не са по-реални от Божиите обещания. Ние се концентрираме върху тях, изпадаме в депресия и се парализираме от страх, че като направи още една стъпка, ние отново ще бъдем победени.

Но има един изход. Ако депресията ви е смачкала, за да се измъкнете от нея, просто трябва да спрете да гледате назад в миналото и да започнете да  гледате в бъдещето – бъдеще, гарантирано от Христа Исуса чрез великите и скъпоценни обещания в Словото.

В началото това няма никак да е лесно. Умът ви ще иска да се връща назад към миналото, но вие не му позволявайте това. Размишлявайте над Божието Слово и променете мисленето си чрез Него.

И вместо победен войник, вие ще бъдете победител, както е планирал Бог.

Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.

В България билката змийско мляко се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна. Змийското мляко може да се срещне под наименованията жълтеникав бурен, жълтеничева трева, лишейче, жълтяниче и брадавично цвете.

Млечният сок от свежата билка съдържа алкалоиди във вариращи количества около 3%. Те предимно са свързани с хелидоновата киселина, но могат да бъдат соли на лимонената и ябълчната киселина.

Алкалоидите в змийско млако спадат към три основни групи – група на протопина, група на протоберберина и група на бензофенантридина.

Представители на последната група са хелеритрин, сангвинарин, хелидонин, хомохелидонин. От тях главният действащ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Растението съдържа до 0.4% хелидонин. В състава му влизат още сапонини, някои органични киселини, флавониоиди, витамин С, провитамин А и други.

Много хора смятат, че змийското мляко е обикновен бурен. То обаче притежава много добро свойство да пречиства кръвта и е отличен съюзник в борбата с тежки чернодробни заболявания. Пречиствайки кръвта и черния дроб, билката подобрява обмяната на веществата.

Змийското мляко се прилага за лечение на заболявания на бъбреците и жлъчката. Хелидонинът в билката потиска централната нервна система, има аналгетичен ефект, действа седативно и болкоуспокоително.

В големи дози сангвинаринът подобрява перисталтиката на червата и активира слюнчената секреция. Най-общо билката има добро спазмолитично действие, стимулира функциите на черния дроб, регулира ускорен пулс, понижава кръвното налягане.

Силното окосмяване при жените най-вероятно се дължи на смущения в бъбреците. Някои смятат, че намазването на засегнатите участъци със сок от змийско мляко помага при проблема с окосмяването. Сокът може да се получи с помощта на сокоизтисквачка. Съхраняван в хладилника, той е ефективен до 6 месеца.

В дерматологията змийско мляко се използва за лечение на лишеи, брадавици, мазоли, екземи, рак на кожата. Билката помага при лечение на псориазис.

Сангвиртринът в билката под форма на маслен или воден извлек намира широко приложение в стоматологията за лечение на гноящи венци и стоматит. В гинекологията се използва срещу ерозии на маточната шийка.

В народната медицина се прилагат извлеци от змийско мляко при различни заболявания. Пресният сок от надземната част на билката се препоръчва за външно третиране на брадавици, пигментни петна, мазоли, кокоши трън.

Той се използва и за ускоряване зарастването на рани. Отварата от змийско мляко се препоръчва и за лечение на асцит, който придружава чернодробната цироза.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да престои в продължение на 1 час. Полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чаша 3-4 пъти дневно.

Лечението с препарати от змийско мляко трябва да се извършва под лекарско наблюдение. Големи дози от тези препарати предизвикват отравяне, чиито симптоми са силна жажда и тежест в главата, халюцинации и главозамайване.