Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.

В България билката змийско мляко се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна. Змийското мляко може да се срещне под наименованията жълтеникав бурен, жълтеничева трева, лишейче, жълтяниче и брадавично цвете.

Млечният сок от свежата билка съдържа алкалоиди във вариращи количества около 3%. Те предимно са свързани с хелидоновата киселина, но могат да бъдат соли на лимонената и ябълчната киселина.

Алкалоидите в змийско млако спадат към три основни групи – група на протопина, група на протоберберина и група на бензофенантридина.

Представители на последната група са хелеритрин, сангвинарин, хелидонин, хомохелидонин. От тях главният действащ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Растението съдържа до 0.4% хелидонин. В състава му влизат още сапонини, някои органични киселини, флавониоиди, витамин С, провитамин А и други.

Много хора смятат, че змийското мляко е обикновен бурен. То обаче притежава много добро свойство да пречиства кръвта и е отличен съюзник в борбата с тежки чернодробни заболявания. Пречиствайки кръвта и черния дроб, билката подобрява обмяната на веществата.

Змийското мляко се прилага за лечение на заболявания на бъбреците и жлъчката. Хелидонинът в билката потиска централната нервна система, има аналгетичен ефект, действа седативно и болкоуспокоително.

В големи дози сангвинаринът подобрява перисталтиката на червата и активира слюнчената секреция. Най-общо билката има добро спазмолитично действие, стимулира функциите на черния дроб, регулира ускорен пулс, понижава кръвното налягане.

Силното окосмяване при жените най-вероятно се дължи на смущения в бъбреците. Някои смятат, че намазването на засегнатите участъци със сок от змийско мляко помага при проблема с окосмяването. Сокът може да се получи с помощта на сокоизтисквачка. Съхраняван в хладилника, той е ефективен до 6 месеца.

В дерматологията змийско мляко се използва за лечение на лишеи, брадавици, мазоли, екземи, рак на кожата. Билката помага при лечение на псориазис.

Сангвиртринът в билката под форма на маслен или воден извлек намира широко приложение в стоматологията за лечение на гноящи венци и стоматит. В гинекологията се използва срещу ерозии на маточната шийка.

В народната медицина се прилагат извлеци от змийско мляко при различни заболявания. Пресният сок от надземната част на билката се препоръчва за външно третиране на брадавици, пигментни петна, мазоли, кокоши трън.

Той се използва и за ускоряване зарастването на рани. Отварата от змийско мляко се препоръчва и за лечение на асцит, който придружава чернодробната цироза.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да престои в продължение на 1 час. Полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чаша 3-4 пъти дневно.

Лечението с препарати от змийско мляко трябва да се извършва под лекарско наблюдение. Големи дози от тези препарати предизвикват отравяне, чиито симптоми са силна жажда и тежест в главата, халюцинации и главозамайване.

Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода.
Миши уши съдържа дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, хлорогенова киселина и други съставки, които още не са добре проучени.
Миши уши има пикочогонно и противовъзпалително действие. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хемородиалните кръвотечения. Миши уши се употребява при бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, полипи на червата и на ректума, катаракта, главоболие, безсъние, повръщане.
Надземната част от растението се използва при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, проблеми с черния дроб, при слабо кървене от различно естество и други. Дрогата влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че притежава дори противотуморно действие. По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота  – вътрешно. Мас от суха или прясна трева се използва за улесняване заздравяването на гнойни рани.
В българската народна медицина диуретичният ефект на отварата от мишите уши се употребява при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка, като заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче употребата на прясната билка. Освен като диуретично средство отварата от миши уши се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения като хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
Отвара от миши уши се приготвя по следния начин: Залейте 3 — 4 лъжички ситно нарязана билка с 1 чаша вряща вода. Прецедете отварата, след като изстине и я изпийте в рамките на един ден.
Руската народна медицина препоръчва отварата от миши уши при жълтеница и проблеми с черния дроб. Можете да пригответе напитката, като сварите 10 г от билката в 200 мл вода. Приемайте 3 – 4 пъти на ден по две супени лъжици.
Външно миши уши се прилага в суров вид за налагане на циреи, а отварата от билката може да се ползва и за промиване на гнойни рани.
Не прибягвайте до приемате миши уши преди да се консултирате с лекар, тъй като в по–големи дози билката е отровна.

Учени са изследвани свойствата на лук и са направили неочакван извод, че това растение има способността да забави стареенето.
Активните серни съединения, които се срещат в неговия състав, след като попаднат в кръвта активно  вземат участие в процеса за нормализиране храненето на мозъчните клетки. Трябва да се отбележи, че лукът помага да се нормализира емоционалния фон и подобряване на паметта, така че включването на лука в дневното меню допринася за забавяне на процеса на стареене.
Освен това, лукът може да укрепи имунната система, лекува и дезинфекцира рани и защитава организма от различни инфекции.
Дори и след топлинната обработка се запазва до седемдесет процента от витамините в него. Изследване, проведено от френски учени сред жените е показало, че консумацията на чесън и лук води до намаляване заболеваемостта на рак на гърдата.

Дивият чесън расте на сенчести и богати на хумус почви, предимно в широколистни гори. Спокойно може да се отглежда и в лехата с цветя в градината.
Цялото растение съдържа етерично масло, предимно съставено от дивинилсулфид, винилсулфид, има следи от меркаптан. Точното това е и съставката, която придава специфичния му мирис.
В листата на дивия чесън се съдържат значителни количества витамин С и силни фитонциди, които имат отлични фунгицидни и бактерицидни свойства.
Според последните изследвания пресният див чесън съдържа повече манган, магнезий, желязо и серни съединения, отколкото обикновения чесън. Дивият чесън е обявен за безспорен магнезиев цар сред растенията, със своите 1500 мг магнезий в 1 кг листа.
Дивият чесън се продава както пресен, така и замразен и сух. Предпочитайте пресните му листа, защото са  много полезни.
През зимата може да се съхрани, като се замрази във фризер. Ако отглеждате див чесън, можете да оберете младите му листа през април-май, а луковиците през есента. Луковиците му се използва подобно на тези на градинския чесън.
Дивият чесън е много популярен в китайската и европейската кухня. Съчетава се много добре с всички видове ароматни треви и зеленчуци. Използва се за овкусяване на сметанови сосове, студени супи, картофени ястия.
В неголеми количества придава страхотен вкус на млечни ястия и яйца. Дивият чесън се реже наситно. Най-често се използва за подправяне на омлети и салати, както и за вкусни печени картофи. Като цяло дивият чесън може да се използва във всички ястия, в които се слага магданоз.
Дивият чесън действа разширяващо върху кръвоносните съдове. Той снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и неговото отлагане в стените на кръвоносните съдове.
Дивият чесън усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава отлично фитонцидно действие, благодарение на което убива причинителите на различни инфекциозни заболявания – стафилококи, стрептококи, причинители на дизентерия, грип и други.
Дивият чесън влияе благоприятно върху стомашно-чревния тракт, при запек, остри и хронични разстройства. Премахва глисти и безсъние, оплаквания от високо кръвно налягане и атеросклероза, също виенето на свят и натискът в главата.
Дивият чесън е отлично лечебно средство при затруднения с дишането и наличието на храчки. Пресните листа пречистват бъбреците и пикочния мехур, стимулират отделянето на урина. Труднозарастващите рани зарастват по-лесно, ако се намажат с пресен сок от див лук.
Фактът, че дивият чесън съдържа повече серни съединения от обикновения чесън го прави най-добрият от всички култивирани видове чесън.
Дори и с много високо съдържание на сяра, той не оставя остър мирис след консумация. Това е така, защото сярата, намираща се в дивия чесън е свързана с протеин, докато при обикновения чесън тя е в свободна форма.
Магнезият, който се съдържа в големи количества в див чесън, е известен антистрес минерал, който предпазва сърцето и кръвоносната система. Манганът изпълнява и ключова роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в организма.
Той е необходим за изграждането на калций в костите. Добавянето на няколко стръка чесън в салатата е гаранция за по-добро здраве.