Рибата поглъща пластмасови частици, защото миришат на водорасли.

Попадайки в морето, частите от пластмаса бързо се покриват с водорасли, и поемат характерната им миризма. По-късно рибите ги възприемат като храна.

За да изяснят това, изследователите поставили пластмасови топки в океана за три седмици. След това ги изплакнали с морска вода и влели тази вода в аквариум с аншои, които в естествената си среда ловуват ракообразни, хранещи се с водорасли.

Изследователите предположили, че аншоите ще се ръководят от характерната миризма на водорасли в търсене на плячка. Именно това и станало. При добавянето на вода, в която били пластмасовите топки, аншоите започнали да проявяват поведение като за лов.

Тъй като самите топки не били сложени в аквариума, визуалният стимул е бил изключен. Във вода, където са били чисти пластмасови топки, те не реагирали.

Преди това бяха предложени няколко обяснения за това явление. Изследователите предполагали, че рибите и морските птици възприемат пакетите за медузи,а  гранулите от пластмаса за хайвер.

Храненето с пластмаси е опасно не само за морските обитатели, но и за хората, които консумират морски дарове, защото не е известно колко микрочастици от пластмаса и химикали заедно с тях получават телата ни.

На 1 април 2012 г, в Yandex била поместена шеговита панорама на Марианската падина. На нея можело да се разгледа потънал кораб, улуци и даже очи на чудовища.

Въпреки хумористичния характер, панорама обвързана с действителното местоположение Марианската падина, както преди била достъпна  за всички потребители.

През юни 2016 г. било публикувано изследване, според което тялото на дълбоководните ракообразни в Марианската падина съдържат по-високо ниво на токсични вещества, отколкото в крайбрежните води на океана, където се събират отпадъчни води, от промишлени и битови отпадъци.

В Марианската падина е намерена огромна бронирана амеба Ксенофиофори с размер 10 см в диаметър.

Ракообразните в зависимост от вида имат различен цвят.

Окраската на покритието им се определя от различни пигменти.

Голяма част от пигментите в ракообразните е представена от каротиноиди, които „отговарят“ за червения цвят, в частност астаксантина.

Каротеноидите, влизат в взаимодействие с протеините и дават на ракообразните сини и кафяви тонове.

Под влияние на висока температура връзката между тях се разрушава и астаксантинът се освобождава.
За това раците при варене имат червен цвят.

Даниела и Славена бяха излезли на разходка по плажната ивица. Нямаше високи вълни. Едва подухваше тих ветрец.

Даниела обърна очи към яхтеното пристанище. Заслони очите си и каза:

– Не би ли искала поне веднъж да видиш истински юбилей, – попита тя Славена.

Под юбилей Даниела не разбираше някакво тържество, а океански феномен от биологично естество, което бе характерно за това място – Mobile Bay Jubilee.

– Да, – усмихна се Славена. – Доста съм слушала за това, а ти от къде се сети за него?

– Когато сме тук, макар и за малко, се сещам за юбилеите.

В Болдуин е достатъчно само да кажеш думата „юбилей“ и няколко часа можеш да слушаш истории за този феномен.

– Знаеш ли, че истински юбилей се случва два до три пъти в годината? – попита Славена.

– Чувала съм да разказват, – каза съвсем сериозно Даниела, – че когато настъпи, огромен брой риби камбала, скариди и раци се струпват на едно тясно парче до плажа на източния бряг. и всеки път това място е различно.

– Да, – каза замислено Славена, – на пясъчна ивица от 20 километра, това явление се случва редовно.

– Лошото е, че юбилея започва без предупреждение, – поклати глава Даниела.- Някои твърдят, че това ставало между три и пет часа сутринта.

– А знаеш ли причината за появата на юбилея? – попита Славена. – Не вярвам, да се явява просто така.

– Тези, които са наблюдавали феномена твърдят, – започна да обяснява Даниела, – че юбилеите се дължат на разслоение на океанската вода, при което по-тежката, по-солена вода се залива от лек слой от по-сладка вода, който идва от реките северно от залива. Това издига на повърхността бедна на кислород вода, която изтласква десетки хиляди ракообразни  и дънни риби към брега.

– Знам, че водните същества по време на юбилея са зашеметени и не плуват, – засмя се Славена. – Лежат кротко, струпани нагъсто в най-плитките води, докато отлива отмине и юбилея не приключи. Тогава те „се събуждат“ и бързо отплуват на дълбоко.

– Иска ми се да попадна в този отрязък от време час-час и половина, при който скаридите, раците и камбалата могат лесно да бъдат уловени. Но за целта трябва да се уцели точното време, а това за съжаление никой не знае кога е, – малко тъга пролича в гласа на Даниела.

– Колко е жалко, че не можеш да си купиш билет за това зрелище, – в същия тон продължи Славена. – Никакви заслуги не могат да ти осигурят присъствие на юбилея.

– Така е, – съгласи се Даниела. – Никакво богатство и слава, нито научно откритие или математическа формула, дори саможертва или правителствено нареждане не биха ти дали дори и малка надежда, че ще можеш да присъстваш на точния ден и час, когато възниква феномена.

– Юбилеите са непредсказуеми и настъпват през нощта – като ехо прозвуча гласа на Славена.

– От заселването на европейски колонисти на Източния бряг се носят легенди и разкази за юбилея. За първи път испански авантюристи откриват това естествено пристанище, познато с необичайното си изобилие от морски дарове. Тогава те го нарекли Залива на Святия Дух.

– Мисля, че това е едно чудесно име за океанските води, които и днес раждат чудеса – засмя се Славена.

Той е представител на десетоногите ракообразни. Обитава западната част на Тихи океан и тропическите острови на Индийския океан.

Това животно от семейството на сухоземните раци има твърде големи размери за своя вид. Тялото на възрастно животно достига дължина 32 сантиметра и тегло 3-4 клограма.

Дълго време погрешно се е смятало, че с огромните си щипци може да разчупи даже кокосов орех, след което да го изяде. Днес учените са доказали, че ракът може да се храни само с разчупени вече кокосови орехи. Те са основната му храна, от тях идва и името му – кокосов крадец.

Той може да се храни и с друг вид храна, като плодовете на Pandanus, органични вещества от почвата и даже себеподобни.