Република Буркина-Фасо  е пуснала колекционерска сребърна монета на изложба от истински древни амонитни мекотели.

В съвременната природа амонитните мекотели вече не съществуват. Те са живели много години назад, но техните вкаменени черупки често се срещат в наше време.

Монетата от Буркина Фасо с древни амонитни мекотели е пусната в малък тираж, само 500 екземпляра, но всяка монета е уникална. Тъй като всяка раковина си има свой неповторим рисунък, а полировката и седефа я правят произведение на изкуството.

Характеристиките на тази монета са: Стойност на монетата 1000 франка; диаметър – 44 мм; тегло на среброто – 31,1 грама; метал – сребро 999-та проба; тираж на монетата – 500 екземпляра; година на изрязване – 2016 г.

Един езичник попитал раннохристиянския апологет Атинагор:

– Как може телесната болест да се отрази на дейността на нематериалната душа?

За да отговори, Атинагор привел следния пример:

– Душата е музикантът, а тялото инструмента. Ако инструмента е повреден, музиканта няма да може да извлече от него хармонични звуци. От друга страна, ако музикантът е болен, то инструментът ще остане безмълвен.

Това е само образ. В действителност връзката между тялото и душата е неизмеримо по-голяма. Тялото и душата представляват единната човешка личност.

Благодарение на поста тялото става по-точен инструмент, способен да улавя всяко движение на музиканта – душата. Образно казано, тялото на африканския барабан се превръща в цигулка Страдивариус.

Постът помага да се възстанови йерархията на духовните сили, подчинявайки сложната психическа организация на човека на висшите духовни цели.

Постът помага на душата да победи страстите. Извлича душата като перла от раковина и я освобождава от плена на всяко грубиянство и порочност.

Постът е важен фактор за съхраняване и възстановяване единството на душата и тялото.

По каменистия бряг се блъскаха няколко клона под напора на вятъра. Хралупата в старото дърво не бе издържала и се бе разцепила.

Петър вървеше мълчаливо, навел глава надолу. В крака му се вряза остър камък, но той подтисна болезнения си стон. Боляха го раменете и краката от бягането.

Успя да се отърве на косъм от преследвачите си. Тук едва ли щяха да го търсят.

Петър седна, отпуснал глава в шепите си и разсеяно започна да гледа брега. Личеше, че започва отлива. Постепенно границата между скалите и морето стана по-голяма.

Появи се пясък, върху който имаше своеобразни миниатюрни планини, долини и морета.

Един рак притича през пясъка, застана на ръба на една приливна яма и започна да дърпа някаква полузаровена черупка.

След като дълго дърпа и дълба около нея, успя да я измъкне. Това бе бяла раковина с бледо оранжеви ивици.

Ракът размаха щипките си. Навярно ликуваше, че си е намерил нов хубав дом. Но нямаше време да се нарадва на успеха си, защото вятърът му отнесе раковината и тя отново цопна във водата. Тя отплава като малка лодка, носеща се по вълните.

Ракът с тъга гледаше как придобивката му, която с такава голяма мъка и напрежение извади, си отиваше.

Петър, който наблюдаваше всичко това, се усмихна:

– Отплава, приятелю, какво да се прави. Такъв е животът. Мислеше, че си постигнал мечтата си и изведнъж, губиш я завинаги. Искаше това да е новият ти дом, но той отплава.

Изведнъж осъзна, че трябва да продължи по пясъка, в противен случай и той като рака щеше да се раздели с мечтата си, особено ако го настигнат тези, които го преследваха.

Проблемът с прясна вода в сухите райони на Земята може да бъде решен с помощта на високо летящи в небето конструкции. В това са уверени група архитекти от Южна Корея.
Те са представили проект наречен Cloud Capture. Това е съоръжение, което ще извлича влага от облаците и ще ги транспортира на земята.
Приличащи на балони, конструкциите ще търсят облаци, например, в екваториалните райони над океана.
Когато такъв облак бъде забелязан, съоръжението ще разтвори своите „ребра“, образувайки голяма раковина, която ще съдържа мрежа и хидрофилни материали. Мрежата ще извлече вода от парата и ще го насочи в специален контейнер.
След като водата се събере, Cloud Capture ще бъде преместен от ветровете в областите, които се нуждаят от прясна вода за напояване. Когато съоръжението достигне целта си, надолу ще се спуснат няколко впръскващи водата приспособления.

Неотдавна, в Шанхай, Китай, е открит нов природонаучен музей. Фасадата на сградата е напълно отразява темата на музея. Формата наподобява раковина, външна част е съствена от зелена стена, клетъчна структура и планински склон. Архитектите смятат, че музеят ще се превърне в любимо място за жителите на града.
Застроена площ от 44517 метра е проектирана като усукана черупка на охлюв.
Сградата има оригиналната фасада. Северна напомня на скалисти склонове, а южната е проектирана като зелена стена с катерещи се лозя. Покрив се завърта по спирала, той има покритие от зеленина. Интеграция на растения от сградата ознаменуват хармонията на човека и природата, същевременно това е един вид абстракция на основните елементи на китайското изкуство.
Музеят със свръхсъвременни технология предлага на посетителите възможност да изследват околния света чрез дисплей. По този начин е възможно да се видят над 10000 експоната от цял ​​свят. Също така в музея има 4D кино, зала с експонати и открита градина.
Фоайето на музея е 30-метров атриум, през която се влива слънчевата светлина, която се филтрира през матирано стъкло, напомнящо на клетъчната структура на растенията или животните.