Архив за етикет: район

Сомалия страната на последните пирати

1489729924-124763-252672В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.

Защо в Североизточна Индия на всеки 48 години има нашествие от плъхове

7093Бамбукът цъфти много рядко. В зависимост от вида периодичноста му на цъвтеж е от 40 до 120 години.

Цъфтенето става едновременно на големи територии, след което растението умира. Обширните гори до появата на нови издънки изчезват.

В североизточните индийски щати Мизорам и Манипур и прилежащите райони на Мианмар цъвтенето на бамбука става веднъж на 48 години и то е съпроводено с масов глад.

Изобилието от семена значително увеличава популацията на плъхове в гората, които отиват на засетите поля и изяждат цялата реколта.

Последния път маутам, както местните жители наричат този феномен се е случил през периода 2006-2007 г.

Този път властите предприели редица мерки, за да намалят последствията от нашествието. Една от тях е награда по една рупия за всеки убит плъх.

Австралийско езеро е порозовяло

92328Езеро в Австралия е придобило ярък розов цвят, но от това не трябва да се плашим.

Това не е бедствие предизвикано от човек или промишлено замърсяване.

Представители на Westgate Парк в Мелбърн смятат, че такъв отенък водата е получила в резултат на съвкупност от няколко природни фактора: високо ниво на соленост, високи температури, много слънце и липса на дъжд. Именно в такива условия разцъфтелите водорасли започнали да произвеждат червен пигмент.

Въпреки че ситуацията не е заплаха и е безопасна от гледна точка на екологията, работниците в парка предупреждават туристите да не се къпят в тези води. Препоръчват да се изчака моментът, когато езерото ще придобие първоначалния си цвят.

Това може да стане през зимата, когато в района ще позастудее.

Интересното е, че зимата в Австралия ще започне през юни.

Десетки австралийски плажове са затворени заради човешки изпражнения

92062Австралийците са изправени пред нов проблем. Този път не е кенгуру, не паяк и крокодил са станали виновници за всеобщия ужас, а замърсените с човешки изпражнения крайбрежните райони, които са развалили около 36 прекрасни плажа.

Виновник за времената непригодност на плажовете се оказа най-големият град Мелбърн, преживял няколко проливни дъждове, от които сериозно е пострадала градската канализационна система.

Поток от отпадъците на жизнената дейност на мелбърнците се отправил направо в залива Порт Филип и стигнал до крайбрежните зони.

С тази неприятна изненада местните жители, които са привикнали да прекарват времето си на плажа, се сблъскват вече втори месец.

Еколозите били шокирани, а лекарите са сериозно загрижени от вероятността да избухне епидемия.

Комуналните служби на Мелбърн ще трябва, колкото се може по-бързо да се заемат с очистителните системи.

Пътят на коприната

unnamedПътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.